След изборите в Румъния: И у нас се очертава битка между проевропейските сили и прокремълските партии! Хубавото е, че ДПС-НОВО НАЧАЛО се позиционира като...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Известни са вече резултатите от първия тур на президентските избори в съседна Румъния. Повече от убедителна е победата на Джордже Симоне, кандидат на партията "Алианс за обединение на румънците". Той печели 40,96 % от гласовете. Втори е кметът на Букурещ Никушор Дан, но на твърде голяма дистанция - 20,99 %. Следват: Крин Антонеску, представител на управляващата в момента коалиция с 20,07 %, независимият кандидат Виктор Понта с 13,05 %, Елена Ласкони от опозиционния Съюз за спасение на Румъния с 2,68 % и други. Любопитното е, че Антонеску бе "привикан" за кандидат в последния момент, тъй като от близо десет години живее в Брюксел на "издръжка" на съпругата си, която е бивш еврокомисар по транспорта. Обръщам неслучайно внимание на този факт с оглед на това да не би на някоя нашенска партия да и мине през главата мисълта да издигне Христо Иванов за президент. Той няма никакъв шанс да стане такъв.
Разбирачите на политиката определят Симоне като "националист", а Дан като "реформатор". Двамата ще се явят на балотаж на 18 май, но сметките вече започнаха. И те са в посоката на възможните електорални обединения. Предполага се, че гласувалите за Антонеску ще подкрепят Дан, но към момента това не може да се твърди със сигурност. Самият третопоставен запази мълчание по въпроса. За по-добра ориентация е добре да спомена, че Дан може да бъде сравняван с нашия софийски хвалипръцко Борис Бонев, тъй като неговата партия носи името "Спаси Букурещ". Така че "спасители" наспорил господ по нашите балкански ширини.
Победителят на първия тур Симоне не скрива симпатиите си към американската Републиканска партия и към предзидента Доналд Тръмп. Това той изтъкваше в хода на цялата си предизборна кампания. Което навежда на мисълта, че много от промените, които Тръмп осъществява в САЩ в момента, допадат на румънците. Те ги възприемат положително. Особено антиджендъризма на който акцентира американския президент. Включително и тезата на Тръмп за бързо слагане на край на войната между Русия и Украйна. Симоне е проевропейски ориентиран, но намира доста кусури на сегашния модел на функциониране на Европейския съюз. В това отношение не е единствен. Почти няма европейска страна в момента, която да не се раздира от противоречия по въпроса за това какво трябва да бъде бъдещето на този съюз. Ножицата е разтворена между идеята за федерализация и идеята за връщане към "първоначалния вид" на Съюза като обединение на автономни национални държави. И това не са политически капризи, а политическа реалност, с която би трябвало да се съобрази и българската политика. Оставането в средата на "ножицата" носи не по-малко рискове за европейските граждани отколкото ориентацията им към една от двете алтернативни възможности: федерална държава от типа Съединени европейски щати или всяка национална "коза" на свой крак. Оставането по средата поражда колеблива, нерешителна политика от типа: проба - грешка. С други думи, Европейският съюз е на кръстопът, което предопределя неговата нерешителност във важни за европейците ситуации. Това бе и причината Съюза да проспи първите седем години от момента, в който Руската федерация започна войната срещу него като избра за своя първа цел съседна Украйна. Едва когато руската агресия стана пълномащабна, в Брюксел започнаха да мислят за една по-твърда и категорична политика спрямо Кремъл. Но закъснението бе твърде голямо, за да може да бъде наваксано с половинчати мерки. Руският президент Путин се възползва максимално от либералната нерешителност на Европейския съюз. Подозирам, че дори скрито се е подигравал на "брюкселските чиновници". И войната стана наше ежедневие, но което е изключително важно - на нейния фон нарастна влиянието на консервативните и националистическите партии във всички европейски държави. Както казват разбирачите на политиката "махалото се е придвижило надясно". И че това е така демонстрираха вчера пред очите ни румънските граждани. Защото резултат от близо 41% за кандидата Симоне е повече от красноречив.
У нас само след 538 дни ще има президентски избори. На последните проведени на 14 и 21 ноември 2021 г. привържениците на антиевропейските партии, а това у нас са проруските партии, гласуваха за президента Румен Радев. Но те бяха подкрепени и от много привърженици на партиите афиширали се като проевропейски и реформаторски. Именно тази подкрепа осигури победата на днешния български президент. Той повече няма право да се кандидатира, но не трябва да се съмняваме, че ще има свой кандидат около когото ще се търси обединение на русолюбивите граждани у нас. Това ще постави пред изпитание партии като БСП, "Възраждане", ИТН, МЕЧ, Величие и АСП. Не трябва да се изключва те да подкрепят някой местен Симоне. Положителното към момента е, че противник на един такъв "лагер" се очертава да бъде партията ДПС - Ново начало. Тя вече се е позиционирала като противник на настоящия президент, респективно и на неговите планове за България. Това е и една от причините, на фона на колебливото поведение спрямо президента на "реформаторски партии" като "Демократична България" и "Продължаваме промяната", доверието към тази партия у нас да нараства. Много граждани не желаят повече "модела Радев", който монтира в българската политика екадърници и безхаберници под паролата "Промяна". И ще потърсят неговата алтернатива. Това означава, че нараства отговорността пред България и Европа на традиционните проевропейски партии ГЕРБ и СДС. Не беше случайно, че на завършилия наскоро конгрес на Европейската народна партия във Валенсия бе дадена думата за изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, независимо че в момента той не заема управленски пост в държавата. Това е знак затова на кого разчита у нас най-голямото дясноцентристко обеденение в Европа. И този знак би трябвало да бъде вярно разчетен от българските избиратели догодина. Така че на президентските избори у нас през 2026 г. ще наблюдаваме сериозен сблъсък между кандидата за президент на обединението ГЕРБ-СДС и кандидатът на прокремълските партии. Избирателите на обединението ПП-ДБ, а така също и на ИТН, ще трябва да направят избор за един от двамата кандидати. През 2021 г. по мое мнение те допуснаха фатална за държавата ни грешка. Надявам се, че сега няма да я повторят. И ако не я повторят, то отсега можем да направим прогнозата, че проевропейските сили в България ще спечелят президентските избори през 2026 г. и страната ни ще има достоен президент. Какво обаче ще се случи в съседна Румъния ще разберем само след две седмици.
Александър Йорданов, Фейсбук
