СМРАЗЯВАЩА ПРОГНОЗА! Проф. Пимпирев: До 80 години Централна Европа ще стане пустиня, ако не вземем мерки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече 24 часа на планетата Земя важи Споразумението за климтичните промени, подписано в Париж. Малцина обаче си дават сметка за значението на този важен документ, нито могат да си представят какво ни чака, ако не спазваме мерките в него. По този повод репортер на ПИК се свърза с проф. Христо Пимпирев – един от най-бележитите наши учени, полярен изследовател и доайен на българската мисия в Антарктида.
- Проф. Пимпирев, за Парижкото споразумение се говори много, но малко хора знаят какво представлява. Кое всъщност е най-важното от този документ?
- 194 държави от нашата планета през декември миналата година в Париж се споразумяха да вземат мерки за намаляване на вредните емисии в атмосферата, водещи до парников ефект и глобално повишаване на температурите. Полярните региони са кухнята на времето на Земята, а ледниците непрекъсанто се топят, повишава се морското ниво, което е неоспоримо. В това споразумение е заложено конкретни мерки да доведат до това до края на века глобалната темпратура да не се повиши с повече от градус и половина. Ако това стане, ще ни залее потоп.
- Наистина ли? Звучи много страшно!
- Да, наистина. Този потоп ще залее крайбрежните части на планетата, които са и най-плодородни. Неслучайно там живеят 1,5 млрд. души и когато тези участъци се наводнят от морските вълни и цунамита, всички хора ще тръгнат да се спасяват във вътрешността на планетата. Така ще се стигне до екокатастрофа, хуманитарна криза, липса на хранителни запаси и угроза въобще за цялото човечество.
- И тук говорим за близките 100 години?
- Даже бих казал 80 години, съвсем обозримо бъдеще. Затова трябва да се замислим, че не се спираме да извличаме от богатството на земята, което замърсява изключително много атмосферата с парникови газове.
Искам обаче да допълня, че в това споразумение има недовършеност – всички тези страни са съгласни да вземат мерки, но срещу страните, които ги нарушават, не е оказано нищо. Няма конкретни наказателни мерки, така че не може да се очакват и конкретни резултати.
- Вие говорите за потоп, но според прогнози на други учени, ни чака някакъв огнен ад...
- Не споделям напълно това мнение, напротив – в някои региони ще стане по-приятно за живеене, ако се повиши температурта. Големи части от вътрешността на континентите обаче ще се превърнат в пустини, защото ще се измени цялата циркулация – както на въздушните маси, така и на океанските течения. Например – Гълфстрийм оказва затопляне на климата в региони от Северна Европа, където ако го няма, ще настъпи целогодишна зима, ледников период. Ще се стигне до огромни миграции на хора в търсене на храна. Така че, това не са измишльотини. Да, някои учени си правят имидж, говорейки, че има захлаждане – но това не е вярно.
- Наскоро се похвалихте, че България управлява Антарктида. Как така я управляваме?
- Антарктида е континент, по-голям от Австралия и Европа, но се управлява под юрисдикцията на Антарктическия договор. В него има две групи страни – пълноправни и асоциирани. Де факто, първите в момента са 30 и сред тях е България. За по-разбираемо – както е в Европа, в ЕС има 28 членки, но едни го управляват, а други са асоциирани.
- Вие сте бил на десетки мисии в Антарктида. Коя е най-забавната Ви случка от този леден и непознат за повечето хора континент?
- Имам 24 мисии, но няма да забравя още по време на първата експедиция бяхме намерили пингвин с ранено крило на плажа. Нашият доктор му шинира счупеното крило, оставихме го в импровизиран лазарет, за да не може много да се движи и по-добре да зарасне. Нарекохме го Гошо. Най-интересното е, че той не искаше да взима никаква храна от нас. Извика си половинката с крякане и тя всеки ден му носеше храна цели две седмици. Ето това показва каква грижа има сред дивите животни, която не се среща дори при някои хора.
- Има ли млади учени, желаещи да работят там, при толкова тежки условия?
- Има да и много се радвам. Над 30 млади учени членуват в Асоциацията на младите изследователи, които работят в университети, в институциите на БАН и имат желание да отидат на Антарктида, въпреки че няма никакви бонуси, никакво заплащане, просто работим за България.
- На 1 ноември колегите Ви от БАН излязоха на протест за заплати, подкрепяте ли ги?
- Винаги подкрепям стремежа на моите колеги към по-високи заплати, но не всичко е пари! Трябва да има себераздаване, идеи, които Антарктида дава на младите.
- Планирате ли скоро нова мисия?
- Да, преди или малко след Нова година планирам да замина. Иначе на 21 ноември потегля първата група от 10 души.
