ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„От всички изкуства днес за нас най-важно е киното“, е казал Ленин. Следвайки идеята, и у нас имаше хиляди държавни киносалони.
В средата на 60-те години, преди появата на телеманията, България вече заема второ престижно място в света по посещаемост на кината пропорционално на населението. Осем милиона купуват 126 милиона билети на кинопредставления и със своите 16 посещения годишно застават непосредствено след рекордьорите в Съветския съюз. Кинотеатрите от 213 нарастват на 3700.
След 1990 г. всичко бе унищожено и кината поетапно затвориха врати. Повечето се превърнаха в търговски обекти, а други запустяха.
През периода на социализма са прожектирани общо 6444 игрални филма от 52 страни: български – 516, съветски – 1971, от социалистически страни – 2325, и от капиталистическите страни – 1716. Тези цифри показват, че националното кино заема почетно място в репертоара с 12% от заглавията.
През 1963 г. броят на киносалоните достига своя рекорд – 3700, салони притежават стотици индустриални обекти, казарми, обществени организации. По броя на салоните България надминава дори и родината на седмото изкуство Франция, която по същото време разполага с около 2000 кина.
Деветдесет процента от кината бяха настанени в нови доброкачествени специални и читалищни сгради. Някои от тях са признати като професионално-творчески постижения на националната архитектура.
Спомням си как с един от моите най-добри приятели взимахме по някоя дойче марка и отивахме в „Кореком”, за да си купим цигари Моre (галено наричани „Море“), кола в метална кутия и „Тoблерон”. Ако ни останеше ресто, задължително купувахме и видеокасета, за да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите – това бяха перлите в колекцията ни.
Още интересни четива вижте само на Retro.bg!
