ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Големият български художник и скулптор Ставри Калинов си отиде на 78-годишна възраст на 12 септември, без да проговори. В последните месеци от живота си той бе загубил напълно гласа си и така и не успя да го възвърне. Дните му минавали мъчително, без да може да общува с приятели, колеги и близки. Творецът опитал и специализирано лечение с процедури по препоръка на доктори, ефект от което нямало.
На последната изложба, която организира през януари тази година, той бе жизнен въпреки загубата на гласа си и общуваше с приятели само и единствено чрез мимики.
Десетки се събраха да го изпратят в последния му земен път на 16 септември в столичния храм „Св. Седмочисленици“. На поклонението обаче така и не се появи неговата голяма приятелка и почитателка на творчеството му Лили Иванова. Естрадната певица неведнъж в годините назад е казвала, че Калинов е именно любимият ѝ художник. Той я даряваше със свои безценни творби за всеки празник и неин личен повод. Певицата обаче дори не изказа съболезнования за загубата му във фейсбук профила си, а бе заета да рекламира концертите от националното си турне.
Близо половин век Ставри Калинов работи в областта на монументалната и малката пластика, живописта, графиката и приложното изкуство. Негови творби са притежание на редица български и световни знаменитости, сред които папа Йоан Павел ІІ, Пиер Карден, Пако Рабан, Лойд Клайн, Н. В. Симеон Сакскобургготски, Лили Иванова, Бил Клинтън, Георги Първанов и много други.
През 2017 г. в свое интервю той пророчески предвижда датата на смъртта си. „Струва ми се, че ми остават не повече от 5-6 години живот. Имам пистолет и мога по всяко време да се гръмна“, казва тогава творецът.
В живота си той два пъти прави опити за самоубийство. Първият заради художествената академия, а вторият – от любов. „Бях в Австралия няколко месеца, но исках да се връщам. Копнеех да видя първата си съпруга, обичах я лудо. Трудно взех билет за самолета, тъй като имаше голям наплив на пътуващи за Европа. Три месеца чаках. Най-накрая кацнах на летището в София и никой не ме чака. Помислих си, че тя иска да ме посрещне вкъщи, да ме изненада. Апартаментът с главата надолу и бележка, че любовта ме е напуснала. Нищо не ми оставаше, освен да се покатеря на парапета и да скоча в бездната. Така и направих. Бях щастлив, окървавен и наново жив“, разказваше приживе Калинов.
