Надежда не се вижда, резултати също
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Националният ни отбор по футбол е в блатото! И измъкване оттам няма. Подобно обобщение може спокойно да се направи след първите три мача, които "лъвовете" изиграха от квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 година. Измъчената победа над Люксембург с гол в добавеното време и категоричните загуби от Франция и Швеция доказаха едно - българският футбол прогрес няма да бележи, поне не скоро.
И със сигурност не с тези футболисти. Защото колкото и да говорим за треньори, подмладяване и обиграване на състава, с тези играчи не става. Нямат качества, нямат психика, дори и хъс нямат. Включваш телевизора, виждаш как пеят химна и ти става ясно, че пак ще падаме с разлика.
За капак дори и лидер нямаме, който да строи футболистите, да им се скара, да ги окуражи... Разчитаме на един Ивелин Попов, който с нищо не показва, че заслужава въобще да носи фланелката на националите, камо ли друго. А за другите "лъвове" дори няма смисъл да говорим, защото там гледката е още по-разочароваща.
Най-тъжното е, че когато хвърлим бегъл поглед на гарнитурите надолу вместо светлина, виждаме мрак и още по-дълбоко блато. Няма играчи, няма класа, няма потенциал. Чисто и просто и бъдеще няма. А като доказателство на тези думи един от най-слабите играчи в драматичния мач с Люксембург беше 20-годишният Божидар Чорбаджийски. Да, момчето е младо и може би заслужава време, за да докаже способностите си, но на "Васил Левски" беше обул ски вместо бутонки.
Справедливо е да отчетем, че който и друг състезател да хванем, за него може да се направи същият анализ, дори и по-лош. Четеш имената на 11 футболисти и няма един, за който да кажеш добра дума. И така в последните 12 години, в които нито веднъж не се класирахме на голям форум.
А най-фрапираща се оказа информацията, че футболистите на Петър Хубчев недоволствали, защото не получили 500 евро за повиквателната си. Срам! Играчи по цял свят се молят и борят цял живот, за да запишат дори и 1 мач с националната фланелка, а нашите искат пари. С това тъжната картина стана гротеска.
Едно е ясно, отвращението от българския национален отбор по футбол ще си проличи най-ярко след месец, когато ще посрещнем Беларус пред, почти съм сигурен, празни трибуни. Но точно това заслужават българските футболисти. Защото отдавна омръзна гледката на посредственост, бездарие и мъка. На феновете дори спря да им пука кой е виновникът за бедите на нашите "лъвчета", които по-скоро приличат на безобидни котенца. Като това на Валери Божинов. Българският запалянко иска единствено резултати и израстване, жалко и тъжно е обаче е, че не се вижда Спасителят, който ще ги донесе.
И така, в средата на блатото сме, потънали изцяло. Давим се с бързи темпове, протегнали ръка към някоя далечна надежда. А тя вместо да се приближава към нас, бяга в страни като Исландия, Уелс, Северна Ирландия, Македония, дори и Люксембург...
