ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В края на пролетта, след като се пребори с тежък здравословен проблем, 87-годишната народна певица Янка Рупкина отново се усмихва. Говорим с нея в тихото ѝ убежище край морето, където си почива и се зарежда със силата на природата и обичта на своите сестри – Данка и Нинка.
„Аз съм божий човек. Господ ме държи тук още, защото не съм си изпяла песните. След като бях в болница и лекарите откриха тромб, аз си казах: „Янке, ще се стегнеш. Ще се оправиш. Народът те чака“. И ето ме – възкръснах!“, споделя тя с вълнение.
След болничния ѝ престой в „Пирогов“, където медицинските екипи буквално я върнаха към живота, тя решава да прекара времето за възстановяване при сестрите си в малко селце край морето.
„Тук при моите сестрички – Данка и Нинка, душата ми си отдъхва. Сутрин се будя с аромата на липи и морски въздух. Пием кафе на двора, пеем си тихо песни, които само ние знаем от деца, и се радваме, че още сме заедно. Знаете ли какво богатство е това – да имаш сестра, да си говорите без думи, да си гледате очите и да си разбирате душата? Такава любов не се забравя“, разказва с блеснали очи Рупкина.
Но най-неочакваната ѝ подкрепа идва от друга посока – от жената, която някога е наричала снаха, а днес – „ангел-пазител“. Цвета – бившата съпруга на сина ѝ Росен, живее в Хасково, но непрестанно пътува, за да се грижи за Янка.
„Снахичката ми е дар от Бога. Макар че с Росен вече са по различни пътища, тя никога не ме остави. В най-тежките ми дни, когато сърцето ми се бореше да не спре, тя беше там – до мен, държеше ръката ми и ми носеше чайчета, храна, добра дума... Всеки има нужда от някой, който да го погали не по главата, а по душата. И това прави тя за мен. Постоянно идваше в София, а сега, докато оздравявам, аз ходя ту при сестричките ми, ту при нея в Хасково. Не ми се седи в София, при тях ми е по-приятно, пък и въздухът е по-свеж“, казва фолклорната икона.
Певицата споделя, че вече се чувства значително по-добре и планира да се върне към сцената:
„Чакам още мъничко да се закрепя и започваме с турнетата! Песента ми не е млъкнала. Получавам писма, обаждания от всички краища на света – Германия, САЩ, дори Австралия! Там има много българи, които не са ме виждали на живо, но знаят песните ми. И ме чакат. Как да не отида при тях? Това е зов на душата – зов на народа ми!“.
На въпроса как ѝ се струва животът у нас в последните години, тя е както винаги искрена и директна:
„Направо си развалих настроението с този въпрос. Аз обичам България. Но ме боли. Боли ме, когато виждам възрастни хора с наведени глави пред витрините. Боли ме, че майки броят стотинките си за хляб, че млади хора не могат да си позволят плод. Това не е справедливо! Как може в държава с такава култура, с такава история хората да гладуват? Защо депутатите не виждат това? Защо не ги е срам?! Да дойдат с мен един ден в магазина – да видят как пенсионерите купуват по две яйца и половин хляб. Това е грях пред народа! Грях да им е на душата. Нищо повече няма да кажа!“
И все пак Янка не губи надежда. Вярва, че „доброто пак ще победи“, защото, както самата тя казва:
„Песента е молитва. Пееш ли от сърце – променяш света. А аз още пея. Значи още има надежда“.
