100 дни – 100 скандала! Истинският отчет на Кирил Петков - нула пари от Пакта за стабилност, милиард нов дълг и олигархични зависимости
Последвайте ни в Google News Showcase
Англичаните са си го казали – не съди за книгата по корицата. След идването на т.нар. промяна у нас, спокойно можем да побългарим тази изключително правдива поговорка. На „не съди за премиера по дипломата“, пише "Труд".
С цялото уважение към „Харвард“, но авторитетният американски университет с иначе устойчиви традиции в обучението на елитни политици и икономисти от световен мащаб, спокойно може да заведе дело срещу Кирил Петков за уронване на престижа. Шегата настрана, но благодарение на новоизпечения ни министър-председател, половинката му по дела и душа - вицето Асен Василев и компанията около тях, в България понятието „харвардци“ застрашително започва да се превръща в нарицателно с особено негативен нюанс. 25 март маркира едва стотният ден от управлението им, но отминалото до този момент време се усеща като цял век. При това, изкаран от обществото в състояние на свободен полет в бездната.
Факт – Петков и ко безспорно не случиха на спокойно начало. Поеха кормилото на властта насред петата вълна на коронавируса и надигаща се икономическа криза, която тепърва ще се задълбочава заради инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна. Вместо да впрегнат всичките си усилия и да се възползват от финансовите ресурси, давани от ЕС за справяне с кризите обаче, те са на път да вкарат страната в истински цайтнот, правейки я заложник на олигарсите, акуширали на идването им на власт. А в още по-абсурден опит да прикрият и това, и собствената си неспособност да управляват, се пробват да залъгват все по-обедняващото общество по римски. С хляб и зрелища.
За да сме честни – само наполовина по римски. Защото благодарение на промяната, превърнала се в подмяна, дори и хлябът скоро ще е непосилен лукс за трапезата на гражданите на държавата. Зрелищата поне са безплатни и явно именно на това се надява Петков.
По стара традиция, току-що навършените 100 дни бяха маркирани малко предсрочно от самия премиер в сряда. Какво обяви като свършено „просто Киро“, както стана известен благодарение на депутатките си от ПП министър-председателят?
В 6-минутен отчет по Фейсбук
(вероятно за да не бъде обезпокояван с неудобни въпроси я от журналисти, я от депутати от опозицията) се похвали с ново ръководство на КЕВР, което се грижело цените на газа и тока „да не се качват неоправдано “. Нищо, че преди само дни също новото ръководство на „Булгаргаз“ поиска близо 60% увеличение на газа и по всичко личи, че цитираното от Петков ново ръководство на КЕВР ще позволи шоковия скок, дори и да не е с тези проценти.
С План за възстановяване, който – по думите му – бил готов, а всъщност бе върнат за трети път от Европейската комисия. Но за това след малко.
С говорене „на един глас“ с ЕС и НАТО, нищо че България се оказа първата държава в ЕС, съгласила се на ултиматума на Москва да плаща за руския газ с рубли.
С „настаняване за първи път“ на бежанците в „нормални места, а не в лагери“. Нищо, че с изказването си, че тези бежанци не са като предните „спечели“ на България скандална слава в световните медии, а на себе си осмиване наред. В това число в едно от най-гледаните ТВ шоута в САЩ.
С оставката на шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров, подадена от самия Цацаров, който впрочем обвини Петков в натиск над ДАНС да му отнеме допуска до класифицирана информация. А след това спечели делото срещу ДАНС в Държавната комисия по сигурността на информацията и допускът му до държавни тайни беше върнат.
С плановете си управляващото мнозинство на НС да закрие спецправосъдието и антикорупционната комисия в настоящия й вид. Нищо че те продължават да са на етап….планове. При това самоцелни, защото единствената причина управляващите от т.нар. промяна да искат това закриване е, за да обслужат чужди задкулисни интереси.
Като например да спрат дела и запори на престъпно имане за стотици милиони.
За капак се оправда за бавния напредък с „неработещата прокуратура“, но отчете, че е била „сложена под прожекторите“. Последната беше посочена от него и като основния проблем на кабинета, за да докара обещаната промяна, макар – пак по думите на Петков – обществото да е видяло, че вече „няма недосегаеми“. Толкоз!
6 минути, в които премиерът не каза и думичка за галопиращата инфлация с вече двуцифрена стойност.
За обедняването на обществото. За излъганите надежди на пенсионерите „да няма нито един под линията на бедност“. За съмненията, че държавният резерв е ошушкан като хангар, превзет от гвардия мишки. Съмнения, подхранвани от факта, че правителството упорито отказва да използва единствения си пазарен инструмент в лицето именно на държавния резерв, за да спре скока на хранителните стоки и горивата. И последно, но далеч не и по важност – за факта, че олигарсите, точили и хазната, и джобовете ни в продължение на десетилетия, продължават да си стоят недосегаеми. Досущ като едни „слепи петна“ в полезрението на „промяната“
Всъщност за истинския отчет на кабинета „Петков“ не са нужни 6 минути. Дори не една. Свършеното дотук от този кабинет се обобщава от следните 4 „постижения“ – за последните сто дни, всеки от които маркиран от скандал и гаф, „харвардци“ постигнаха единствено пълен блокаж за парите от ЕС по Пакта за стабилност, нов държавен дълг в размер на 1 милиард, превръщане на Гугъл в основен инструмент за „борба с престъпността и коруцията“ и действия, насочени единствено и само към обслужване на олигархични интереси.
Не вярвате? Да видим.
Кирил Петков може да твърди, че правителството било показало, че „няма недосегаеми“, но горчивата истина е, че той не само даде статут на свещена крава на хора, грабили държавата в продължение на десетилетия, а се превърна и в говорител на един от тях – енергийния олигарх Иво Прокопиев. А докато премиерът преповтаря в публичните си изяви опорките, задавани му я по телефона, я по мейла, я през изданията от кръга „Капитал“ на Прокопиев, вътрешният му министър Бойко Рашков прави акциите си по сигналите, подавани му от НПО-та (като БОЕЦ) и т.нар. разследващи журналисти (като руския зет Атанас Чобанов) от същия този кръг. И от обкръжението на друг олигарх, източил милиарди от обществото ни – банкера-беглец Цветан Василев.
На този фон дори не бе изненада, че в изготвения по Гугъл от Кирил Петков и екипа му списък с 19 имена, на които уж се крепяла корупцията в България, дори не фигурираха тези две имена. Нищо, че дори Арбитражният съд във Вашингтон разобличи Василев за източването на милиардите от КТБ. А само уличаващите в престъпления материали в световната търсачка срещу Прокопиев изпълниха до степен на пръсване 9 класьора, връчени от ДПС на Кирил Петков в опит на движението да запълни празнините в „усилията му срещу корупцията“.
И 20 класьора с данни, уличаващи Прокопиев да бяха предали на премиера обаче, той пак нямаше да си мръдне пръста срещу енергийния олигарх и другарите му.
Защото именно каолиновият бос акушира на властта му и сега очаква отплатата си. Отплата, заради която България единствена в ЕС продължава да е без одобрен План за възстановяване и съответно без полагащите се по него 12 млрд. лева, тъй като кабинетът пренаписа документа в частта за енергетиката. За да може Прокопиев и фирми от обкръжението му да се облажат от пренасочените за ВЕИ-та близо 2 млрд. лева от европарите, предназначени за подпомагане на икономиката ни, а не за потъване в олигархични сметки и джобове. А тъй като Брюксел логично върна за пореден път документа, държавата остана без така нужния финансов ресурс за икономиката. Какво прави правителството на фона на липсата на каквито и да било постъпления от ЕС? Попълва зейналите дупки, теглейки поредния нов държавен дълг. И спретва зрелища, с надеждата, че народът ще забрави за празните си хладилници и ще утоли желанието му за справедливост с пародия на акции вместо с реални действия, с които да запуши бездните в хазната, да спре свободния полет на държавата и да прати в затвора хората, виновни за източването на публичните ресурси.
В този смисъл истинският отчет на Петков се изчерпва с едно изречение – дневният му ред и този на правителството, се диктува не от нуждите на обществото, а от интересите на олигарха Прокопиев и нему подобните.
И това е истина, която не може да се прикрие нито с дипломи, дори да са от най-престижните университети, нито със заклинания по Фейсбук.
Но както казват старите хора – „на чужд гръб и сто тояги са малко“. А българският гръб отдавна е показал, че е от издръжливите. Понасял е и други експериментални правителства да се упражняват върху живота му. Издържа и костовата приватизация и олигархията на башибозука му след това. Изтърпявал е глад, войни и хиперинфлация и е оцелял.
Сега търпи хора с видимо когнитивни проблеми, да се упражняват върху гърба му. Да обещават нулева корупция като в „Руанда“. Да го срамят с арийските изказвания на премиера. Търпи опашките пред бензиностанциите, войната за олио пред магазините, протестите през ден и абсолютно неясната позиция на кабинета къде сме ние в световния конфликт, който чука на вратата ни. Търпи и това, че българските възрастни са най-унижените хора в ЕС. Не просто са ограбени и от години преживяват със жълти стотинки въпреки десетилетията си честен труд. А сега и поредното политическо прокси на олигархията им разказва приказки от 1001 нощ, че нямало вече „пенсионер под прага на бедност“.
Кой праг? Защото родните пенсионери отдавна са възприели хляба като задължителния лукс на постната им трапеза. Но дори смърт на опашката за олио явно не е достатъчен сигнал към властта, че корабът на държавата отдавна е поел бърз и сигурен курс към дъното. А „просто Киро“ и целият му кабинет от сложно сглобена коалиция по интереси, вече звучат единствено като вица за онзи премиер, който пред препълнената зала на ООН разказвал всичко, през което е минал българския народ. Насред дългия разказ глас от залата плахо попитал: „А с напалм опитахте ли, г-н премиер?“.
