Вътрешният министър Михаил Такев запалва фитила на касапницата със заповед да се стреля на месо
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През далечната 1910 г. на 28 февруари на Касапския площад в Русе се събират много хора. Свири музика. Стотици се хващат на дълго вито хоро. Поводът за шумната веселба не е само християнският празник Заговезни. На този ден голяма сватба е вдигнал 30-годишният банков чиновник Йордан Стефанов – жени се за 16-годишното туркинче Емине Саафет.
„С любовта се не играе” – пише на тази стара
пощенска картичка с ликовете на туркинята
Саафет и на смелия й жених Йордан.
Красивото девойче е бременно от българина в третия месец. Той пък е вдовец с 3-годишна дъщеря. Бащата на Емине я изгонва от къщи и тя пристава на любимия си – отива да живее в дома на Стефанов. Но в драмата бързо се намесва и властта – русенските магистрати разпореждат момичето да се върне при родителите си. Полицията изпълнява съдебното решение. Докато трае процесът Саафет приема християнството и българското име Руска. Този факт кара няколкостотин гневни православни българи да окупират бащиния дом на Емине-Руска. Властта е принудена да скрие бъдещата булка на сигурно място – в полицейския участък. Женихът е вбесен – в нощта на 27 срещу 28 февруари Йордан Стефанов напада зандана с десетина свои приятели, освобождава годеницата си и я отвежда вкъщи. На следващия сватбата започва.Областният управител на Русе веднага телеграфира в София на вътрешния министър Михаил Такев. Шефът на МВР получава съобщението с чашка в ръка в Градското казино. На пияна глава Такев заповядва: „Да се изпълни законът! Ако трябва, стреляйте на месо!”В изпълнение на министерската депеша заедно с полицаите към къщата на Стефанов потегля и кавалерийски ескадрон с извадени саби. Сватбарите заграждат дома на младоженците и посрещат стражарите и войниците с мощен залп от камъни. Тогава офицерите дават фаталната команда „Огън!”. Още от първите изстрели в тълпата падат 14 убити. На паважа се свличат и 48 ранени. Конете бясно тъпчат живи и умрели. Съсечено е и едно дете, което се е покатерило на близкото дърво. Трагедията продължава около час. Кавалеристи преследват бягащи сватбари по русенските улици. Полицаите събират трупове в една от близките кръчми. Касапският площад опустява окървавен. На 2 март в освирепелия град пристига министър Такев. Той е посрещнат от руснци с мощни освирквания и тропот на газени тенекии: „Долу кървавият Такев!” Протестите за окървавената сватба тръгват и в София – в центъра се събират над 10 000 столичани. Трагедията в Русе е наречена аферата „Саафет”. Ораторите искат министър Такев и полицейските началници да бъдат вкарани в затвора. За да утихне скандалът властта прави рокада в правителството – Такев отстъпва вътрешното министерство и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията.
Аферата „Саафет” съвпада с гостуването на цар Фердинанд при турския султан Абдул Хамид II. След завръщането му от Цариград пречките пред брака на Саафет и Стефанов се забравят. Впрочем докато трае кървавата баня в Русе младоженците се крият в близкото село Рахово. По-късно заживяват в Свищов. По време на Балканската война Йордан е убит, а жена му Руска (Емине Саафет) умира от туберкулоза...
