Грантаджийската паплач ще започне да каканиже "опорните" си точки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
И тъй, идеята на държавната ни глава за референдум претърпя катастрофален провал. Който освен това, по ред причини, беше и предизвестен. Сега обаче грантаджийската паплач ще поеме дълбоко дъх и ще започне да каканиже „опорните” си точки.
Естествено първата ще е, че като цяло българският народ е прост, неграмотен, старомоден и т.н. Поради което и нищо не разбира от „пряката демокрация”, върховният израз на която е референдумът.
Да, бе! Вместо като един съвременен и модерен европеец баба Гичка от Гинци да седне пред лаптопа си (или да възседне таблета си) и да изрази по електронен път своята електорална преференция, тя като проста, неграмотна, старомодна и т.н. се затътря с бастуна си до урната. Или пък, както показа потресаващо ниската избирателна активност, в последния момент неелектронно решава въобще да не се и затътри.
Въобще тъпа баба Гичка, а в по-общ план – и българите като цяло! Което медиите потвърдиха и с обилната информация за хаоса в „Арена Армеец”, завършил даже със смъртни случаи. Само дето започвам да си мисля, че и това беше нещо като театрална постановка, подобна на онази с лидера на „Атака” от изборната нощ в НАТФИЗ...
Втората „опорна точка” на грантаджиите ще е, че „политическото задкулисие”, разбира се, съставено от „бивши партийни секретари и бивши служители на ДС”, умишлено е саботирало референдума, защото няма изгода от евентуалния положителен отговор.
Ами да направим една проста сметка. От 1989 г. изминаха вече 26 години. Значи или „бившите” са станали партийни секретари и ченгета още в чавдарските или пионерските си години, което просто не е възможно, или пък вече са в онази „ретро” възраст, която пък изключително силно намалява „саботьорските” им възможности.
И пак в по-общ план – още колко години (или десетилетия) ще оправдаваме сегашните си несполуки със „задкулисието” от „бившите”? Не е ли по-лесно да си избираме „беззадкулисни” млади нови?
Третата „опорна точка” на грантаджиите вероятно ще я изплаче самата ни държавна глава. Смисълът й ще бъде в стил „лошият български материал лиши от възможност за гласуване онези над милион и половина българи, избрали чужбината”.
Хайде сега, г-н държавна ми главо. Далеч съм от мисълта да отричам, че сред тези наши сънародници има и интелигентни люде, част от които намериха и своята добра реализация на Запад. Но огромното мнозинство от тях са берачи на ягоди, маслини и портокали, миячи на чинии, проститутки, цигани, разчитащи на социални помощи от богатите и добре уредени държави, или обикновени крадци на всичко, което им попадне. Та за техния евентуален електронен вот ли страда държавната ни глава? Ми да го светна – на тях това занимание е през оная им работа. По-голямата им грижа е да оцелеят като ратаи, аргати, прислужници и т.н. А „електронното гласуване” наистина е последната им мисъл.
Четвъртата си „опорна точка” обаче грантаджиите скромно ще премълчат. Защото тя излезе на нас, данъкоплатците, едни 20 млн. лева. Немалка част от които отидоха в техните джобове под благовидния претекст „реклама в полза на референдума”. Което си беше тъпотия още от самото начало.
Още преди 3 месеца в едно телевизионно предаване с колегата проф. Мишо Константинов предупредихме, че резултатите от референдума няма да са валидни. И че от тази гледна точка просто ще кипи безсмислен труд.
Ами сега вече се видя – във вота за референдума са участвали едва 37% от гласувалите на местните избори.
Това, съотнесено към разходите за организацията, означава, че за този безсмислен труд на глава от избирателите са похарчени по над 30 лева. Толкова ли сме богата държава, че да ги трошим на вятъра?
Да де, ама хич не били на вятъра. Защото били „усвоени” от едни точно определени хора. Пак за наша, на обикновените (и прости, неграмотни, старомодни и т.н.) българи...
А иначе истините, поне според мен, са най-малко две. Първата е, че този осакатен референдум беше напълно излишен. Защото въпросът с електронното гласуване можеше да бъде решен с една свръхелементарна поправка в (или допълнение на) Изборния кодекс. Която да дава право и на този вид гласоподаване.
Втората истина е, че с тази си инициатива държавната ни глава всъщност опорочи самата идея за допитване до народа по важни за неговото настояще и бъдеще въпроси.
Всички т.нар. нови демокрации направиха референдуми за членството в НАТО и ЕС. Само ние срамежливо „забравихме” да попитаме нацията иска ли това, или не (казвам го като убеден привърженик на присъединяването ни и към двете организации).
Целия коментар и още много любопитни четива вижте на Retro.bg!
