Последвайте ни в Google News Showcase
Не е ли забележително, че български турчин нанесе най-точното круше в ченето на един от най-ненавижданите десари за целия период от 1989 година? Енимехмедов е български турчин и като такъв не са го учили, че преклонената главичка сабя не я сече.
Ченгетата от задкулисната ДС си знаят работата - с три години и половина затвор можем да кажем, че политически процес срещу Енимехмедов не се състоя. Можем дори да кажем, че присъдата му е толкова смехотворна, че може да мине и за оправдателна.
Да не забравяме, че става дума за предателя на турската общност Ахмед Доган, който съумя до такава степен да изманипулира турската рая, че от най-активния антикомунистически фактор преди падането на комунизма той направи от българските турци послушни гласоподаватели за същия този комунизъм, под чието иго се гърчеха не само те, но и всички останали българи. Опасността Енимехмедов да разпъне на политически кръст Доган и Сие беше пренкалено голяма за цялата днешна комунистическа върхушка. Такава беше и заканата на Енимехмедов, а той е достатъчно интелигентен, за да им помрачи живота.
Досега Енимехмедов не показваше колебание да задава неудобни въпроси на двете турски ченгета - Доган и Местан, своевременно избягвани и от двамата. Напротив, той показа достойнство и пълен непукизъм (дефицитни стоки в българското политическо блато), а това не можеше да не тревожи съдийското съсловие, което за двадесет и пет години право седи, но криво съди. В съдебното блато, в което са затънали, единственото, което им липсваше, беше един открит политически процес такъв, какъвто го искаше Енимехмедов.
Случаят стана достатъчно публичен и извън страната, за да има терен съдиитте да разиграват с подсъдимия обикновени мръсни трикове.
Енимехмедов е само един сред многото други български турци, които тепърва ще си кажат думата за начина, по който са били преметнати от Държавна Сигурност и Доган. Както и българите, така и те понасят последствията от пълната изолация на България от света преди 1989 и политическите репресии, на които са били подложени. Традиционната азиатска подчиненост на вожда беше още една причина да дадат сляпото си доверие, което те гласуваха на агента на Държавна Сигурност Доган, който като овчар ги вкара в кошарата на десарските манипулации.
Българските турци не са останали в България защото мразят българите, а защото са били еднакво бедни – така, както ги е приел и Левски. Играта на комунистическия вресльо Сидеров е проста – раздухвайки омраза, той трябва да защитава Русия за сметка на Турция, дори и ако това е срещу интересите на България.
Неспособна да провиди редката възможност да извлече полза от случая с Енимехмедов, българската антикомунистическа опозиция стоеше лениво отстрани и по този начин даде възможност на Държавна Сигурност да дирижира събитията.
В България антикомунизмът няма собствено лице, няма собствена организация и не смее да се противопостави на властващата комунистическа гротеска. В една държава, порядъчно смачкана, лъгана и подигравана, където нормалната логика очаква пълнокръвна опозиция, дори и журналистическата гилдия бъзливо практикува етична критика (с малки изключения), знаейки много добре, че това дава предимство преди всичко на комунистическата мафия. Изглежда тази опозиция още не разбира, че пред себе си има кръвожадно чудовище, доказало безспорно античовешките си качества, но оставено да съществува ненаказано.
Всичко, което направи Енимехмедов, беше да покаже своя начин за лустрация и декомунизация, които така или иначе още не са намерили приложение в българското общество. Един съд от комунистически съдии никога нямаше да му позволи да изложи мотивите си в открит процес, тъй като целта им беше да бъде съден само като обикновен престъпник.
Коментарът е побликуван в сайта "Свободата".
