Последвайте ни в Google News Showcase
Ниската избирателна активност в Македония е знак от обществото, отбелязва македонската редакция на радио The Voice of America, цитирана от „Фокус”.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Последните президентски избори исторически са с най-ниска избирателна активност, откакто се провеждат президентски избори в Македония. През 1994 г. 77,76% от регистрираните граждани в избирателния списък са използвали правото на глас, докато през 2014 г. са гласували 48,86%. На последните избори, спадът е най-големият досега, само 41,82%. За някои от експертите, които коментираха за радио VOA, ниската избирателна активност и малката разлика между двамата кандидати е ясно предупреждение за политическите елити.
Според Александър Кържаловски, изпълнителен директор на Македонския център за международно сътрудничество, политическите партии трябва да си изяснят как практикуват политиката . Най-голямата изненада е ниската избирателна активност, въпреки че ми се струваше, че в първия кръг ще се достигне най-малко 45-50%, но прагът от 40% на втория тур ще е проблем. Но се оказа, че разочарованието на гражданите в момента е твърде голямо от всички партии. Ето защо самите партии трябва да си изяснат защо това е така и защо гражданите са решили да не излизат на тези избори, независимо от всички възможни основания, че са само президентски избори, че са направени тежки компромиси по въпроса за името с Гърция и за амнистиите. Ясно е, че всичко това се има предвид, но активността е толкова слаба, че говори като цяло за голямо недоверие в политическите партии и в самия политически процес,” каза Кържаловски.
Владимир Божиновски, политически анализатор и програмен директор в Института за политически изследвания - Скопие, казва, че предишните проучвания са показвали, че разликата между двете основни партии ще бъде малка.
„Затова не беше изненада, но може би разликата е дори по-малка от предвиденото, въпреки че остава в границите на статистическата грешката. Предвиждаше се разлика от около 25 хиляди гласа, а тя се оказа около 4500. Това, което не успяхме да предвидим , се оказва, защото всички очакваме много по-висока активност. И това ще бъде фактор за стимулиране на достигането на прага за втори тур. Сега можем по-оптимистично да очакваме да преодолеем този праг."
И Кържаловски, и Божиновски очакват с интерес да видят какво ще се случи във втория тур на президентските избори на 5 май.
"Заради близостта на резултатите, двете партии ще искат да спечелят избирателите и и да предизвикат по-висока активност във втория кръг, но сега е още по-трудно да се предскаже изходът. Ще бъде интересно до края. Особено внимание ще бъде отделено на това как ще действат партиите БЕСА и Алианс, които подкрепиха третия кандидат, спечелил значителен брой гласове. ДСИ, която мисля, че тихо бойкотира в първия кръг, ще се види колко поддържници ще мобилизира,” казва Кържалоски.
„Според мен повечето от избирателите на Река ще останат у дома си, докато за една част от тях зависи от предложението. Интересно е, че Силяновска и Река имат много подобна програма, много сходни усилия и двамата кандидати са от опозицията. Може да се очаква, че някои от тези гласове ще отидат при Гордана Силяноска, но може би някои от тези гласове ще отидат при Стево Пендаровски. Ситуацията не е толкова проста. Най-важното е, че гласовете на Река не са достатъчни. За да се постигне прага, трябва да бъдат мобилизирани още 50 000 гласа от не-албанския лагер," казва Божиновски.
