Актрисата Таня Масалитинова: Обожавам сладките неща

Татяна Масалитинова е родена в Прага. Дъщеря е на родоначалника на българския съвременен театър Николай Масалитинов. Тя е завършила гимназия за чужди езици в София. От 1941 до 1943 г. следва в Художествената академия. Но театърът е в кръвта й и през 1945 година завършва Държавната театрална школа. Година по-късно е назначена в Народния театър „Иван Вазов” и остава на работа там чак до 1989 г. Тогава е пенсионирана, заедно с останалите звезди от трупата. Освен в театъра обаче, тя има роли и в киното. Има три брака, два от които с един и същи мъж – украинецът Леонид. - Госпожо Масалитинова, вие сте една от звездите на театъра. Как се справяте обаче в кухнята? - Вече се движа трудно и не се занимавам с готвене, почивам си повече. Покрай съпрузите ми обаче се научих да готвя. Но винаги не съм обичала да приготвям месо, защото самата аз не съм месарка. Бих предпочела да ям само вегетарианска храна. Но дъщеря ми пък обича да си похапва и много добре готви. Мен хич не ме бива. Но съпругът ми Леонид готвеше прекрасно. - Какво ви приготвяше? - Той беше украинец по произход. В годините преди 1989-а той се водеше просто руснак, но носеше, разбира се, типичното за Украйна. Правеше невероятен борш, супи... Обичаше и да си пийва ракийка с тях. А това е нещо, което се отнася и за мен, но винаги в много малки  количества. За мезе винаги имахме аншоа или пък туршии, които си купувахме. Не приготвяхме зимнина вкъщи. По едно време дъщеря ми започна да прави туршии. - Гледате ли кулинарни предавания? - Не. За какво са ми? Вече съм на 91 години, карам 92-ра. Те не са за мен. Освен това   обичам продукти и ястия, които не са характерни за тях. Например обожавам мляко или, пак ще кажа, туршия, плодове, зеленчуци. Дъщеря ми приготвя много хубаво стар фасул. Много го обичам. Радвам се, че в последните години лесно се намира всичко. Скоро внукът ми Николай взе пелмени от една верига руски кулинарни магазини. Те са малки триъгълни тестени хапки. В тях се слага солена плънка. Сваряват се около 20 минути. След това се изцеждат и се поливат с разтопено масло. А това беше любимото ядене на моя покоен баща. Той беше израснал в Сибир. От неговите разкази знам, че там жените приготвяли и замразявали пелмени и ги давали на мъжете си, когато тръгват на път. При украинците те пък се наричат вареники. Имат същата форма, но се пълнят или с извара или със сладко от вишни например. - Кои ястия обичате повече – украинските или българските? - Повече обичам тези, които се приготвят тук, в България. Много обичам лозови сарми. Мъжът ми много хубаво ги правеше. Стават и със зеле, но лозовите са по-вкусни. Обичам и гъби. Но те могат да бъдат и опасни понякога. Сега са култивирани и няма такъв риск, но едно време те се беряха по горите. Още си спомням един случай от детските си години. Даже беше и преди 9 септември 1944 г. На времето в София имаше руски клуб, различен от днешния. Та там дошъл гъбар и донесъл печурки. Оказа се, че набрал от техните двойници, които притежават страшно силна отрова. И изтрови маса народ. А моят баща често минаваше оттам след представление. Малко преди да стане ясно, че всеки, който е хапнал от това ястие там, е пострадал, той отишъл да яде. Но гъби вече нямало. Ядосал се на келнерите, че не са му оставили една порция, защото и той като мен много обичаше печурки. Та така се размина или със смъртта или с тежко отравяне, което оставя следи за цял живот. - Обичате ли сладко? - Да, всичко сладко обичам. Например една хубава торта с прекрасен крем е нещо чудесно. Истината е, че като малка бях много лакома. Постоянно ме болеше стомаха, доколкото си спомням. И ми казваха, че това се получава, защото прекалено много ям. А после, след като навлязох в професията актриса, започнах да се ограничавам от всичко сладко или с други думи – всичко, от което се дебелее. Но определено ги обичам. Сега дъщеря ми прави нещо много хубаво за десерт. Каза, че е взела рецептата от един вестник. С миксер разбива прясно мляко с банан. Добавя мед и се получава един много хубав шейк. Освен това е много полезен за стомаха.