ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Още в зората на третото българско царство политическото противопоставяне взема връх. В младата, току-що освободила се от оковите на робството държава, започват политическите убийства посред бял ден, атентатите и побоищата в парламента.
От това време (пролетта на1888 г.) датира и опитът за криминално отвличане на министър-председателя Стефан Стамболов от банда разбойници. Престъпниците били четиримата братя Николови, които върлували в района на Разлог, Сандански и Кресна. Бандитите искали да получат откуп от роднините на премиера, за да запазят живота му.
Някой подшушнал на разбойниците, че Стефан Стамболов ще посети със няколко министри Рилския манастир. Братята завардили пътя към светата обител и зачакали премиерския файтон. Но информацията им куцала във всяко отношение – братя Николови дори не знаели как изглежда Стамболов. Разбойниците си представяли, че министър-председателят трабвя да е с цилиндър на главата и да е облечен в европейски дрехи. Случката се развила по всички правила на криминалния екшън. Когато на пътя се появил първия файтон четиримата бандити наскачали от крайпътната гора и с насочени пистолети свалили двамата пътници. Оказало се обаче, че във файтона пътували придворния фотограф на княз Фердинанд I Иван Карастоянов и помощникът му.
Князът, който се занимавал с ботаника, изпратил фотографа си да снима някои редки растения и насекоми в Рила. Четиримата пишман-киднапери вързали ръцете на фотографа и асистента му, вързали им очите и ги затворили в една селска къща до Разлог. Два-три дни след отвличането разбойниците все още живеели с надеждата, че са отвлекли Стамболов и не вярвали, че са изиграни. Полицията била вдигната на крак – завардени били всички пътища на юг от София.
Иван Карастоянов бил от не много богата фамилия и нямало начин роднините да платят какъвто и да било откуп за живота му. В заплахи и шантаж отвлечените били държани около десетина дни – след това разбойниците ги пуснали да си ходят.
Тази комично отвличане завършило зле за разбойниците - през август същата година полицията успяла да арестува четиримата братя николови. След бърз съдебен процес те увиснали на бесилката.
Няколко години по-късно – през 1981 г., Стефан Стамболов успял да се спаси от добре подготвен атентат. На 15 март вечерта той, заедно с министъра на финансите Христо Белчев се разхождал пред столичната сладкарница „Панах”. Двамата се съпровождали от полицая Спас Антонов. Изведнъж премиерът и министър Белчев били нападнати от четирима „неизвестгни хора” (така било записано първоначално в полицеийсдкия протокол). Револверните изстрели на атентаторите предизвикала моменталната смърт на Белчев. Стамболов успял да легне на тротоара, да се престори на умрял и това му спасило в крайна сметка живота.
В суматохата атентаторите успели да избягат от мястото на престъплението. Полицаят Спас Антонов въобще не извадил орлъжието си – както се разбрало по-късно по време на следствието той бил предварително подкупен.
Същата вечер след убийството на Белчев полицията заловила 18-годишният Денчо Тюфекчиев. След тежки полицейски мъчения той издъхнал без да предаде съучастниците си в заговора срещу министър председателя. Стражарите задържали и писателя Светослав Миларов с обвинението, че е стрелял през нощта на 15 март. Главното доказателство за това в обвинителния акт били записките на Миларов в дневника му, че се кани да стреля срещу княза и премиера Стамболов. Пред следствмието и съда той си признал, че е правил неуспешен опит да убие Фердинанд още през юли 1890 г. в Пловдив. Но де факто Миларов няма никакво участие в страшния атентат пред сладкарница „Панах”.
Има и друга версия за атентата. Според Антон Страшимиров заверата била организиран в Белград от притивници на Стамболов. Да стрелят срещу премиера били наети двама македонски младежи – Халю и денчо Тюфекчиев. Те подкупили стражаря Спас, също македонец, който обещал да не стреля срещу тях. Наистина Спас Антонов удържал на думата си – дори не си разкопчал кобура. Тогава именно Халю и Денчо почти от упор смъртоносно с около 7-8 куршума разстреляли министър Христо Белчев.
Шумният процес започнал на 18 юни 1892 година във военнополевия съд в София. В делото като обвиняеми са включени общо около 15 души. Основни обвиняеми са Светослав Миларов, Петко Каравелов, Трайко Китанчев, Иван Бобеков и други видни политици. Министкър председателят Стефан Стамболов решил жестоко да накаже своите политически врагове.
Съдът осъдил Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев на смърт чрез обесване. Други шест души получили различни скорове затвор – Петко Каравелов получил пет години и влязъл в известния софийски зандан Черната джамия. Стефан Стамболов се поколебал само за смъртната присъда на Миларов. Писателят се ползвал с авторитет в столичното общество. Когато на премиера поднесли за подпис смъртната присъда на Миларов, той няколко дни подред бил нервен и раздразнителен. След размисъл Стамболов подписал смъртната присъда – така Светослав Миларов увиснал на бесилката без вина.
