Последвайте ни в Google News Showcase
Наши бизнесмени се надпреварват с македонци да купуват имоти в близкото до границата село Логодаж, което се намира на 15 км от Благоевград, пише местният сайт struma.bg.
Едни от най-известните в региона бизнесмени и политици имат къщи и вили в селото. Сред сдобилите се с имоти са бившият декан на Юридическия факултет на СУ проф. д-р Тенчо Колев, бившият кмет на Благоевград Лазар Причкапов, строителният бос Петър Байкушев, народният певец Георги Гоцев, бившият митнически шеф Красимир Михайлов, съдийката от Благоевградския районен съд Калина Иванова и много други.
За да избягат от шумния град, софиянци целогодишно посещават язовир „Стойковци“, който предлага възможност за развлечения и е изключително подходящ за риболов и водни спортове. Именно поради тази причина по-заможните хора наддават, за да си купят земя около водоема, която се продава на цени от 10 лева до 15 евро за квадрат, като най-скъпите терени са в близост до язовира.
Македонците също са големи мераклии да купуват логодажки земи, най-вече за да си строят вили, но те предпочитат гористите местности, които са разположени по-високо.
Малцина знаят за природните богатства на Логодаж, но тук са концентрирани няколко известни туристически обекта – например пещерата „Бойчовата дупка“, която се намира в местността Бойчова скала.
Интересно е и целебното аязмо, което се намира в непосредствена близост до старата логодажка църква „Св. Архангел Михаил“, построена през 1862 г. Тогава до храма имало и малко селско училище за ученици до 8-ми клас. Аязмото представлява малко ручейче, от което извира кристално чиста вода директно от земните недра, никой не може да каже със сигурност откъде идва водата, тя се появява като феномен и никога не пресъхва, но през различните сезони променя качествата си.
Изворът бликнал малко след построяването на църквата. Впоследствие хората изградили каменен зид, в който вкопали две чучурчета и след няколко дни водата потекла като по чудо през тази импровизирана чешма. Интересен е фактът, че тази вода през лятото е ледено студена, а през зимата е топла, затова местните я наричат „топлик“.
От поколение на поколение се предава поверието за лечебните й свойства. Още по време на турското робство хората са смятали изворчето за божествена панацея и цяр за нелечими заболявания като загуба на зрението, глаукома, вътрешни заболявания и рак, успокоявало и разбитото сърце.
Легендата разказва, че самородното изворче е свещено и когато си много тъжен и изтерзан от душевна мъка, допирът с него и отпиването от лечебната вода укротявали вътрешния гняв и човешките страхове.
