ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Споразумението на 10-те страни-членки на Европейския съюз и 3-те балкански държава по проблема с бежанците бе оценено в Берлин като „първата“ крачка по пътя за неговото решение. „Ако ние не намерим решение, това ще се превърне в началото на края на ЕС“, заяви словенският премиер Миро Церар на 25 октомври преди началото на срещата на върха.
След 8 часа, вече в понеделник през нощта, резултатите от трудните преговори бяха коментирани от германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. „Днешната вечер стана част от преодоляването на предизвикателството пред Европа. Трябва да последват и други стъпки за справедливото преразпределение на бремето в рамките на ЕС“, заяви канцлерката Ангела Меркел. „Единственият начин за възстановяване на реда е да се ограничи неконтролираният поток от хора, за целта е необходимо да се спре практиката за пренасочване на мигрантите в съседните страни“, каза председателят на ЕК.
Спиране на маршрута за Германия Става дума за така наречения Западнобалкански маршрут – от Турция за Гърция, а от там през Македония за Сърбия, от там през Хърватия за Словения, и от Словения за Австрия. Част от мигрантите остават там, но голямото мнозинство продължава своето движение към Германия. Участниците в преговорите се договориха оперативно да изградят в Гърция и на протежението на целия Западнобалкански маршрут лагери, в които могат да бъдат настанени до 100 000 мигранти. Това е задача, която ЕС може да реши. Трябват само пари.
До края на тази седмица в Словения ще бъдат командировани 400 граничари от останалите страни. Правителството в Любляна е на ръба на паниката. Всеки ден транзит от съседна Хърватия в малката страна пристигат по 10-15 000 мигранти. Необходими са палатки, одеяла, спални чували, храни, медикаменти. С тази задача ЕС също ще се справи, както и с осъществяването на информационен обмен между службите на страните, през които минава мигрантският поток. Ускоряване на депортацията Далеч по-проблематично е да се осъществи друго решение на срещата – да се прекрати практиката за транспортирането на мигрантите от една страна в друга докато те не пристигнат до своята крайна цел, т.е. Германия.
В Берлин разбират това и не вярват, че гръцките гранични власти и страните от балканския маршрут ще могат в близко бъдеще да започнат регистрация на всички пристигнали мигранти, да вземат отпечатъци на палците и да ги преразпределят по различни страни в ЕС. По тази причина резултатите от срещата германските официални представители скромно наричат само „първи“ или „промеждутъчни“ стъпки на ЕС по пътя към урегулиране на положението по балканския маршрут. Но успоредно с усилията, уговорките и заплахите на европейско равнище германските власти взимат мерки и на национално. Германската конституция и участието на Федералната република в Женевската конвенция „За бежанците“ не позволяват на Германия да въведе квоти за предоставяне на убежище на лицата, които са избягали от своите родни страни, страхувайки се от политически репресии или от военни действия. Но могат да бъдат изгонени тези от тях, които нямат подобни основания.
В Германия вече влезе в сила закон, позволяващ в ускорен режим да се вземат решения за депортирането на икономическите мигранти, разширява се списъка с така наречените безопасни държави, ожесточават се критериите за отсрочване на хората подлежащи на депортация, водят се преговори за реадмисия с Афганистан, Пакистан, Бангладеш и някои други страни. Източник от правителството заяви пред ДВ, че това ще позволи, ако не да се решат проблемите, то да се свали напрежението и тяхната острота. Първо, ще се освободят места в германските общежития за тези, които наистина се нуждаят от убежище, а второ, ще се предотврати нарастването в Германия на ксенофобските тенденции.
Ще се възвърнат ли инвестициите в бежанците?
Дори сред авторитетните германски политици вече има такива, които искат да се затворят критичните точки на границата, както го на прави Унгария. Но в правителството даже не мислят за подобно решение. Меркел смята, че подобна мярка няма да реши проблемите. В същото време министърът на финансите Волфганг Шойбле трябва да се прости с току-що достигнатата от него цел да запази балансиран държавния бюджет. Той не изключва нови дългове, за да се реши мигрантския проблем. Посочват се различни суми, но те винаги са двуцифрени в милиарди евро.
Меркел изключва приемането на непопулярното сред немците повишение на данъците. Не вижда необходимост от това и известният икономист от Института „Лайбниц“ Оливер Холтемюлер. Той смята, че данъчните излишъци от 20 милиарда евро са напълно достатъчни, за да се решат проблемите с мигрантите и тяхната интеграция, която ще отнеме повече от десетилетие.
