Благоевградчанин търси американските си родители, зарязали го на летището
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
28-годишен благоевградчанин търси американските си родители, които преди 22 години го осиновили, след което по необясними причини го зарязали на аерогарата в София и отлетели за САЩ, пише "Струма бг".
Бойко е от ромски произход и бил оставен от майка си Камелия още като бебе в сиропиталище. Когато бил на 6 години, в дома за деца от предучилищна възраст „Радост“ в санданското село Петрово пристигнали съпрузите американци Гари и Дебора Гренцке, които поискали да го осиновят. Директорката на дома дала писмено съгласие през октомври 1992 г. и се пристъпило към съдебната процедура. Представена била писмена декларация само от майката, че е съгласна детото й да бъде осиновено, бащата бил неизвестен. Правосъдният министър дал позволение, а министърът на образованието, науката и културата - препоръка, че това ще е в интерес на момчето.
Проучване показало, че американското семейство покрива законовите критериите за осиновители. Двамата съпрузи били завършили Мичиганския университет и предлагали отлична среда на сирачето. Гари Гренцке бил бизнесмен и декларирал годишен доход от 90 000 долара като президент на компанията „Трансконтинентал болт”, а съпругата му Дебора, която била педагог по образование, получавала месечна заплата от 3400 долара.
Делото се гледало в Софийски районен съд, който през 1993 г. допуснал пълно осиновяване на Бойко Каменов Петров, който, след като съдебното решение влязло в сила, вече се казвал Бойко Роджър Гренцке. Когато всичко било ОК и той тръгнал с новите си майка и баща за тяхната родина, те го зарязали най-безцеремонно на летището. Бойко бил оставен на преводача, който го върнал обратно в сиропиталището. Той научил за странната история след няколко години, когато вече бил в Дома за деца, лишени от родителски грижи, в Благоевград.
„Винаги съм искал да разбера каква е била причината да ме изоставят по такъв начин. Това, което обяснил преводачът след това, било, че съм се бил разплакал. Не ми се вярва това да е повлияло в такава степен, че да се откажат от мен, тъй като всички деца плачат”, умува Бойко.
Той не е разсиновен и до ден-днешен е с американското си име. Изоставеното сираче обаче излязло много жилаво и ученолюбиво и успяло да завърши Селскостопанския техникум в Кочериново. След като станал пълнолетен, напуснал дома в Благоевград и взел живота си в свои ръце. Работил на различни места, а през последните години се отдал на животните. Много обичал бездомните кучета и станал доброволец към благоевградското сдружение „Надежда за четириноги“. Всеки ден ходи по 4 часа в приюта край село Зелен дол, който хора като него направили за бездомните кучета. За задокеанските си родители се сетил покрай щастливата история на благоевградското сираче Минка Дорер, която била осиновена преди 13 г. от американци, а сега се върнала да учи в Американския университет в Благоевград.
„Много искам да се срещна с Минка, която, за разлика от мене, е имала късмет с осиновителите си. Нейната история ме мотивира да намеря родителите си. Не желая никакви пари, нито обезщетение. Искам да се срещна с тях и ако ме приемат и ми дадат втори шанс, да започна да уча висше образование в САЩ. Едва преди месец успях да се сдобия със съдебното решение за моето осиновяване, което беше крито години от мене от ръководството на Дома за сираци в Благоевград. Двама мои приятели се наеха да ми помогнат в издирването. Единият е адвокат, който обеща, че ще потърси информация от американското посолство. Другият е бизнесмен, който е завършил Американския университет, а съпругата му е от ромски произход. Той дори успя да открие във Фейсбук американците, но все още не сме направили контакт с тях”, обясни Бойко.
Неговата американска мечта е да прави добро не само за бездомните кучета, но и за бездомните хора. Знае начина, има свое лично и изстрадано „ноу-хау“ и счита, че домовете за изоставени в този вид са отживелица и напълно безполезни.
„Домовете за сираци в България осигуряват заплати на възпитатели, които нехаят за децата. Повечето от момчетата стават крадци, а момичетата - проститутки. Затова тези домове трябва да бъдат закрити. Важно е да се даде шанс на децата, лишени от родителски грижи, да се образоват и да работят”, категоричен е Бойко Гренцке.
