ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният ирански политик Иса Калантари наскоро предупреди, че поради грешки в миналото водните ресурси в Иран са толкова недостатъчни, че близо 70% от населението на страната, т.е. около 55 от 78-те млн. души, ще бъдат принудени да напуснат родината си и да се разселят, пише Даниел Пайпс във в. "Вашингтон таймс".
Много факти подкрепят апокалиптичните прогнози на Калантари: едно време използваното като символ в поезията езеро Урмия, най-голямото езеро в Близкия изток, е загубило 95% от водите си от 1996 г. досега, от 31 млрд. куб. м. до сегашните 1,5 млрд. куб. м. Каквото е Сена за Париж, това е Заяндеруд за Исфахан – с изключение на това, че втората река пресъхна през 2010 г.
Близо две трети от иранските градове и селища са "на ръба на водна криза", която може да предизвика недостиг на питейна вода; вече хиляди селяни зависят от цистерни с вода. Безпрецедентните бури от прах разрушават икономическата активност и увреждат здравето на хората. Не само иранците са застрашени – много други народи в сухия Близък изток също може да бъдат принудени да отидат в нежелано и отчаяно изгнание. И малки изключения по-голяма част от близкия изток се обезводнява в резултат на страдания като прираст на населението, късогледи диктатори, изкривени икономически стимули и разрушаващи инфраструктурата военни действия. "Вашингтон таймс" дава някои примери.
Египет
Повишаващото се морско ниво застрашава не само да погълне крайбрежните градове на страната /включително Александрия с население от 4 млн. души/, но също така да замърси водния хоризонт на Нил, един от най-големите в света водни резервоари.
Етиопското правителство най-сетне осъзна хидропотенциала на р. Сини Нил, която започва от тази страна и изгражда редица язовири, което може значително да намали количеството речни води, достигащо до Египет /и Судан/.
Ивицата Газа
Като цяло явлението е наречено "хидроложки кошмар", тъй като поради проникването на солена вода и изтичането на отпадни води 95% от водния хоризонт по крайбрежието е негоден за консумация от хора. Йемен Паричните преводи за петрол позволяват на Йемен да се отдаде на воля, повече от когато и да било, на дъвченето на наркотика кат, листата на чиито храсти поглъщат повече вода, отколкото хранителните култури, които изместват. Пиенето на вода "е паднала до по-ниско от 1 литър дневно " на човек в много планински райони, съобщава специалистът Герхард Лихтентелер. Експертът Иън Улфсън пък написа, че столицата Сана "може да се превърне в първата столица в света, останала без вода".
Сирия
Сирийското правителство прахоса 15 млрд. долара за провалили се иригационни проекти в периода 1988-2000 г. Между 2002 и 2008 г. почти всички от незаконните 420 000 кладенци пресъхнаха, общо водните ресурси в страната спаднаха наполовина, което стана и със зърнопроизводството, което принуди 250 000 фермери да напуснат земите си. През 2009 г. водната криза причини загубата на 800 000 работни места. През 2010 г. в. "Ню Йорк таймс" съобщи, че в околностите на гр. Рака, където днес е столицата на Ислямска държава, "се сринаха антични иригационни системи, подземните водоизточници пресъхват и стотици селища са изоставени, тъй като обработваемата земя се превръща в напукана пустиня и тревопасните животни измират".
Ирак
Експерти предвиждат, че водите на р. Ефрат скоро ще намалеят наполовина. През 2011 г. язовирът Мосул, който е най-големият в Ирак, беше затворен поради недостатъчен приток на води. Солената вода от Персийския залив си проби път през протока Шат ал-Араб; така солената вода унищожи рибните стопанства, животновъдството и земеделието. В Северен Ирак недостигът на вода доведе до изоставянето на селища, някои от които са засипани от пясъци, и до свиване с 95% на производството на пшеница и ечемик. Броят на финиковите палми намаля от 33 млн. на 9 млн. Саддам Хюсеин пресуши блатата в Южен Ирак, с което едновременно разруши екологията в района и лиши тамошните араби от тяхното препитание. Персийски залив По ирония на съдбата усилията за обезсоляване на вода увеличиха нивото на соленост на водата в залива от 32 000 на 47 000 частици на милион, с което поставиха под угроза фауната и живота в морето. Намиращият се наблизо Пакистан може би ще бъде през 2022 г. "гладна за вода държава".
Израел
Израел е единственото изключение на тази приказка за нещастия в региона. Тази страна също, например през 90-те години на миналия век, е изпитвала недостиг на вода. Но сега благодарение на комбинацията от консервиране, рециклиране, иновативни селскостопански техники и високотехнологично обезсоляване страната е залята от вода /Според израелските власти в сферата "Ние имаме всичката вода, от която се нуждаем"/. Специалисти намират за поразителен факта, че в Израел около 17 литра вода могат да бъдат обезсолени с разходи от 1 цент. В Обетованата земя рециклират пет пъти повече вода от втората в тази класация Испания. С други думи на задаващите се поради суша катаклизми сред населението – вероятно най-лошият от множеството проблеми на региона – може да бъде намерено решение с интелект и политическа зрялост. Отчаяните съседи могат да помислят за прекратяване на тяхното безсмислено състояние на война с хидросуперсилата на света и да се поучат от нейния опит.
