Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият протестър и служебен премиер Георги Близнашки бил пристанал на ДПС като експерт! Чудо голямо. Това не трябва да ни изненадва, нито пък да го приемаме като кой знае какво падение. Близнашки какви неща е правил – ехее, с овчарска гега да се опиташ да достигнеш зеещите висини на „постиженията“ му няма да можеш.
Та този човек още при първата си пресконференция като служебен премиер миналата година каза, че комунизмът бил красив идеал, за който били загинали много светли личности. Айде бе! Сатанистите, които извършиха най-големия терористичен акт в Европа на 16 април 1925 г. – честни и светли личности. Христо Иванов и бандата на протъстърите тогава мълчаха като бити задни части. И как не – майката на днешния правосъден министър е от най-ортодоксалните комунета, през 1968 г. се връща в България през Унгария, където до границата се крие зад съветски танк /историята за това разказа самата тя, така че ако може без обичайните за тези ширини „въх“ и „брей“/. Което ен попречи синът и да се барне като „десен“ реформатор. Как пък веднъж не прочетох в биографията на български министър, премиер или президент след 10 ноември, че е син, дъщеря, внук или внучка на затрит от режима на московските келемета в България.
Само мурзилки, от най-долните и цинични наследници на болшевишката глутница, която оглозга отечеството ни. После – откъде се бил пръкнал Близнашки. Ами от същото. Затова и сътвори една дузина скандални назначения, докато беше премиер. А от мерака, с който уж се втурна да изчегъртва кадрите на БСП и ДПС от властта направо ме побиха тръпки. Неслучайно му лепнаха прякора „Чисташки“. В други времена такъв би чистил с метла и кучешка глава на пояса /двата символа на опричнината на Иван Грозни/. Той и Сталин е изтрепал цялата полска компартия, но едва ли на здравомислеш човек би му хрумнало да го нарече „антикомунист“ за това. „Чисташки“ също е прочиствал – достатъчно е да прочетете протоколите и стенографските записи от заседанията на Партийния комитет на Юридическия факултет на СУ отпреди 10 ноември.
Публикувал съм ги, могат да се намерят в някои от публикациите и книгите ми. И там можете да видите как Чисташки се е опитвал да прочиства хора като Стоян Ганев от достъп до комсомолски и партийни позиции. Ваклото агне от Пазарджик обаче се оказва вероятно изврътливо и въпреки съпротивата на чисташки прави завидна кариера като комсомолска номенклатура преди 10 ноември. Истинските факти и документи обаче в България са ней-низвергнатото нещо. Тук е като в Хаити – ако искаш да скриеш нещо, напиши го на хартия. Така или иначе никой не чете. А и да прочете, трудно осмисля прочетеното. Но и това е в реда на нещата. Нима в най-отвратителната кочина в Европа, в каквато за седемдесет години комунетата превърнаха отечеството ни, може да се случва нещо друго, освен това, което законът на кочината повелява. Защо очакваме останалите в кочината да се държат по друг начин, освен по този, който е на почит там? Днес май вече няма никакво значение какво ще се каже и напише за Близнашки. Нито за Плевнелиев. За Христо Иванов – също. Както пее в едно от култовите парчета вокалът на грандкор метъл бандата Napalm Death Марк „Барни“ Грийнуей: „Всичко е казано и сторено“. Остава само страданието. И усещането за погубеност – на нравите, на миналото, на настоящето, на бъдещето. „Отвъд Виена започва Проклятието“ настояваше Емил Мишел-Чоран. Прав е.
Какъв е бил и е Близнашки имаше значение преди десетина месеца, когато детето на природата Росен Плевнелиев го назначи за служебен премиер. Винаги съм смятал за вярна аксиомата, че скромността е майка на всички пороци, затова без грам скромност ще кажа, че тогава бях единственият, който в поредица от коментари, разследвания и телевизионни участия се опитах документално да покажа какъв човек ще бъде назначен за пореден път от президента начело на държавата. Ако информацията, че Близнашки е бил съветник в Държавния съвет с председател Тодор Живков, беше постигнала корелация с морала и „антикомунистическите“ принципи на човека, който го направи премиер, нещата щяха да имат други измерения. Тогава Близнашки просто не трябваше да припарва до министър-председателското кресло. А и той си беше пожелал пред Борисов само да стане правосъден министър в служебното правителство. Взеха, че го направиха премиер.
Такова само в България може да се случи. Само тук, защото случката с Близнашки и протестърската мафия разнася непоносимата воня на кочина. Фактите и документите тогава бяха запратени с апломб в коша, а носителите на „лошата“ вест – заклеймени. Типично по протестърски. Днес протестърите се държат като малоумни, все едно фактите за другаря Близнашки са паднали от небето - ей тук и сега. Нека припомня нещо – през есента на 1987 г., когато Близнашки е бил партиен секретар по идейно-възпитателната работа в Юридическия факултет на Софийския университет, човекът, който ще го назначи през лятото на 2014 г. за служебен премиер пък от своя страна е член на Вузовския комитет на БКП във ВМЕИ „Ленин“, избирал е Бюрото на същия комитет, както и кадровата комисия в института, която е посичала маса народ там заради „неправилен“ класов произход.
Ето това е кочина. Как не се намери един журналист, един коментатор, един репортер, който да попита тези двамата – Плевнелиев и Близнашки – за тези факти и документи, които станаха известни през миналата година. Не, не се случи. Затова съучастието в зацапването на терена в кочината достигна главозамайващи висини. И как не, след като на българчетата това им харесва, мирише им на нещо родно, свойско, одомашнено.
Как да не се хвърлиш и завъргаляш в тази смърдяща политическа похот, която протестърите така настоятелно подкокоросваха и отглеждаха? Ето какво каза за Христо Иванов преди десетина месеца другарят „Слагашки“:
„Такъв е случаят с министъра на правосъдието - Христо Иванов. Аз го познавам добре този човек, той е бил мой студент на времето, изключително подготвен, компетентен човек, който просто има една гражданска ангажираност, смело отстоява своите идеи…“ Днес същият човек казва точно обратното за правосъдния министър. Добре де, това не е ли кочина? Кочина е, разбира се, а да се въргалят в нейната тиня е върховно удоволствие за тези хора – и за политическите чистачи, и за моралистите, и за красивите и умните. Съжалявам за песимизма, но не мисля, че има измъкване от тази кочина. Поне не колективно. Спасението е индивидуално и не дебне отникъде. Нужно е осъзнаване и решение. И накрая действие. Точно обратното на онова, което някога проповядваше А. Хомяков: „Сам по себе си руският мужик няма как да попадне в рая. Но едно руско село няма как да не отиде там.“ Политическата хомяковщина е най-противопоказаното нещо за нас, българите, днес. Нужен ни е индивидуализъм, мотивиран от егоизма на личната кауза. Всичко друго е вятър и мъгла.
