Богословът проф. Румен Ваташки със СЕНЗАЦИОННИ РАЗКРИТИЯ пред ПИК: Правят се опити за създаване на либерално богословие у нас за изопачаване на автентичното апостолско учение
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изучаването на религия в училище се превърна в поредната тема, която раздели обществото. Стигна се дори до протести от страна на родители.
Българската православна църква предлага изучаването на религия в училище от години. След среща с патриарх Даниил през февруари министърът на образованието Красимир Вълчев обяви компромисна идея за въвеждане на предмет "Добродетели и религии". Предлага се той да е задължителен, но с право на избор между три програми - православно християнство, ислям или добродетели/етика. Третият избор е за онези, които не искат да изучават религии и ще включва морални норми, насоки за разрешаване на конфликти и добро съжителство. Въпреки това обаче идеята среща отпор сред една част от обществото.
Потърсихме за коментар изтъкнатия богослов проф. Румен Ваташки.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Защо толкова трудно върви процесът с изучаването на религия в училищата, проф. Ваташки?
- Още по време на тоталитарното управление на страната имаше едно негативно отношение към Българската православна църква. Не е пресилено да кажа, че управляващите проявяваха и ревност към нея, тъй като тя е институцията, която през вековете е била най-тясно свързана с българския народ. След така наречените демократични промени през 1989 г. Светият Синод веднага настоя за изучаване на религия в българските училища. През годините това искане от страна на синодалните архиереи се повтаряше непрекъснато, но няма резултати. Явно целта на образователната политика по времето на социализма и сега е една и съща – да се формира атеистично възпитание сред подрастващите.
- Нашите баби и дядовци са учили вероучение. Сега политиците сякаш се плашат от него и говорят за предмет "добродетели и етика". Някои родители протестират. Как си обяснявате това?
- Една от причините е атеистичното възпитание, които имат самите политици и министри. Вие си спомняте, че след 10 ноември 1989 г. беше създадена СДС църква во главе с митрополит Пимен. Каноничната Българска православна църква начело с патриарх Максим беше подложена на гонения, а синодалната палата, която е върховното седалище на родната ни църква, беше завзета от разколниците. Голяма част от този измислен елит управлява и сега. Какво можем да очакваме от такива политици? Има и нови политически формации, но те са проводници на либерализма и неолиберализма. Подкрепят джендър идеологията в българското училище, а това е несъвместимо с изучаването на вероучението.
Либерализмът намира почва и в средите на висшите богословски школи. Правят се опити за създаване на либерално богословие, чийто представители, изхождайки от политическите си възгледи, застъпват либерални идеи на християнска основа. По този начин изопачават автентичното апостолско учение.
- Има ли подготвени хора, които да преподават вероучение? Какви трябва да са те?
- В България съществуват четири висши богословски школи. В София и Велико Търново има Богословски факултети, а в Шумен и Пловдив - катедри по теология. Разполагаме с хиляди дипломирани богослови, които са в състояние да преподават вероучение. Освен това много учители придобиха допълнителна професионална квалификация по религия. Клирици също биха могли да преподават. Липсата на кадри не може да бъде оправдание, за да не се въвежда дисциплината вероучение. Освен това се очаква сътрудничество от страна на патриарх Даниил, епархийските митрополити и представители на други религиозни общности.
- Проблем сякаш има в Църквата? Защото е това брожение, дори от страната на духовници, срещу патриарх Даниил? Досега сякаш не е имало такъв отпор срещу главата на Българската православна църква?!
- По-скоро проблеми имаше, защото с избора на патриарх Даниил нещата в родната ни църква се успокоиха. Той не е от хората, които ще се оставят политиците да го водят за носа. Убеден съм, че Негово Светейшество ще устоява интересите на Българската православна църква и нейното канонично устройство. Разбира се има и духовници, които не се ръководят от каноните на Светото православие, а по конюнктурни причини подражават на неолибералната политика, за да ползват благинки.
В Българската православна църква има висши духовници, които прикрито подкрепят тази политика и се поставят в услуга на силните на деня. Според мен те ще се опитат да противопоставят патриарх Даниил на Русия, както направиха и с блаженопочившия патриарх Неофит. Известно е, че той е руски възпитаник и в църковните среди се знае за голямата му любов към Руската православна църква и Русия. Както знаем, в края на 2023 г. той е приет по спешност във ВМА в София и претърпя операция. В началото на следващата година определени медии излязоха с информация, че в посланието си за Богоявление дядо Неофит „за първи път осъжда руската агресия в Украйна“, но не назовава името на Русия. Такива публикации излязоха между 8 и 11 януари 2024 г. Убеден съм, че някои от сътрудниците му са съставили това послание и са го принудили да го подпише, възползвайки се от тежкото му здравословно състояние, а причината е да се използва БПЦ срещу Русия. След това измислено послание на 11 януари 2024 г. почина доц. Димитър Димитров, роден брат на патриарх Неофит. Това са фактите, които хронологически могат да се проверят.
- Все повече се налага тезата, че войната срещу Русия всъщност е война срещу православието?
- Това е приемлива теза, защото Руската държава е единственият защитник на Православната църква. Няма друга държава по света, която да показва ревност по отношение на православната вяра. За православието днес Русия е това, което Византия е била в миналото. Реално Москва е третият Рим, защото през вековете Римокатолическата църква се отдалечи от светото православие, а Константинополската патриаршия се постави в услуга на либералната политика. Византия отдавна не съществува, а патриаршията в Истанбул изпълнява само представителни функции и служи за политическа употреба. Нейната роля е символична.
