ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мечтаете си във връзката ви да цари вечна хармония? Забравете! Това не е възможно, а и не е полезно.Знаете ли, че още през първите часове на връзката започваме да изграждаме йерархични правила – кой е по-силният от двамата? А кой е по-слабият? Ако властовите позиции на двамата партньори се променят – ту единият е в по-силна позиция, ту другият - тогава всичко е наред. Но ако някой от двамата постоянно се налага над половинката си, отношенията им са застрашени.
Гледайте на тази борба като на борба за оцеляване. Ако не поставим някакви ограничения пред половинката си и му позволим да навлезе прекалено навътре в личното ни пространство, в един момент ще изгубим собствената си идентичност. Проблемите възникват, когато другият престава да се чувства добре във връзката - като му откажем секс, близост или уважение. Тези неща са жизнено важни за една връзка.
Не може ли да сме равнопоставени?
Дори когато двамата партньори произхождат от една и съща културна и социална среда, те все пак са отделни личности – и всеки от тях има свои интереси, предпочитания, виждания за живота, които съзнателно или не се опитва да наложи във връзката.
Компромисите заемат централно място. Благодарение на тях можем да накараме другия да направи нещо, което иначе не би сторил.Например: той иска да отиде на нови места по време на отпуската, а тя иска да се отдаде на физическа активност. Заедно те решават да отидат на екскурзионно летуване из Родопите.
Когато партньорите престанат да се редуват във взимането и даването. Много често равновесието е нарушено във връзки, в които единият от двамата няма достатъчно висока самооценка. За да бъде разпределена властта по равно, всеки трябва да притежава достатъчно високо самочувствие, което да не може да бъде нарушено от външни фактори. Например: мъжът печели по-малко пари от жената (той работи като актьор в театъра, печели малко пари, а тя е шеф на банков клон). Ако неговата самооценка зависи от това колко пари печели, възниква общ проблем. Ако обаче той е наясно със своя талант, тогава нейната висока заплата няма да смачква самочувствието му и няма да е проблем за отношенията им.
Такъв източник например са децата. Често майката заплашва, че ще откъсне децата от баща им, ако той не направи, каквото тя иска от него. Друг източник на власт е задружното семейство, от което единият произлиза. Или пък многото приятели – който има стабилен социален кръг, той изглежда по-силен в очите на партньора си.
Физическата привлекателност също играе роля – този от двамата, който осъзнава добре „пазарната“ си стойност, може да я използва като оръжие: „Мога да имам която/когото пожелая. Така че внимавай!“ Или пък отказва на половинката си секс. По-големите финансови възможности също са властови ресурс. Принципно мъжете имат по-голям проблем, ако жена им печели повече от тях, но в днешно време и дамите се чувстват онеправдани, ако получават по-малко пари.
Работата също е важен източник на власт. Загубвайки я, мъжът губи част от силата си и търси начин да си я възвърне, като си „го изкарва“ на вас. Така може да се използва и при заболяване: „Виж, колко ми е зле. Трябва много да се грижиш за мен!“
"Неговата изневяра ме нарани, но и ми даде власт над него"
Когато в една връзка единият от двамата е бил силно наранен, той може да влезе в ролята на вечна жертва. Така не позволява на другия да изкупи вината си и го държи в подчинение.
"Той винаги е бил по-силният от двама ни..."
Подобна представа може да бъде много погрешна. Нерядко се оказва, че имаме невярна представа и за половинката си, и за нас самите. Затова е добре от време на време да се опитваме да погледнем на отношенията си отстрани – те се променят, ние се променяме, обстоятелствата около нас се променят.
Като се караме, и то истински. Ако не разрешим проблема с разпределението на властта във връзката ни, тя неминуемо ще се разпадне. Разбира се, не става въпрос да се караме за дреболии, а за постигане на равновесие между „давам“ и „получавам“.
Така е в щастливите двойки – ту единият е в по-силна позиция, ту другият. Различията помежду ни не са нищо страшно, стига да знаем как да подходим към тях.
източник: Розали.ком
