Борисов да не тръгне на инат, защото хаосът ще се задълбочи

Демонстрацията на военна сила вчера беше финал на една ситуация, излязла извън контрол далеч по-отдавна

- Вие връчихте мандата на кабинета Борисов, господин Първанов? Необходимо ли беше вчера да се стигне почти до военно положение, та премиерът да подаде оставка? - Добре че я подаде. Защото не ми се мисли какво можеше да стане в следващите дни. Нещата можеха да станат още по-страшни. След бурята на това огромно народно недоволство, оставката беше необходима и естествена. - Какво да очакваме оттук нататък? - Дано Бойко Борисов да си приеме ролята вече на опозиция и да се се примири. Да не започне да върви на инат и по този начин да се предизвика още по-голяма дестабилизация в страната. По-добрият вариант е съставянето на служебно правителство. Трябва се постигне съгласие при президента, друг полезен ход няма. И това всички трябва да го разберат. - Президентът Плевнелиев в състояние ли е според вас да състави служебно правителство? Видяхме го как вчера с полиция, жандармерия и военни коли се охранява от „народната любов“? - Силно се надявам. Знам, че ще му бъде тежко. Но дано да прояви мъдрост. - Какво трябва да бъде служебното правителство? - В никакъв случай не партизирано. То трябва да бъде от експерти. Само такова правителство може да гарантира честността на изборите.  - Имаше ли външен натиск над Бойко Борисов да си подаде оставката? Вчера той каза, че няма по никакъв начин да се раздели с премиерския пост?! - Не. Той е емоционален и вероятно е решил спонтанно да направи това. Но не знам дали си е направил равносметка – какво губи и какво печели. Защото сега, ако продължи да върви наинат, ще загуби още повече. Макар че вече много е загубил. - Необходима ли беше тази демонстрация на военна и полицейска сила вчера, за да се спаси правителството на всяка цена? - Ситуацията ми напомни една реплика на Петър Младенов: „Най-добре е танковете да дойдат“. Заради нея, той си отиде. Тогава танковете не дойдоха. Сега обаче военните машини бяха струпани пред очите на хората. Тази демонстрация на сила не създава респект, а показва липса на смелост. - Мнозина правят аналогия между народния гняв и протестите през 1997 г., когато падна правителството на Жан Виденов, и вчерашната ситуация? - Има много разлики. Тогава имаше синдикати и партии, които отразяваха исканията на хората. Сега няма ясен субект, с който трябва да се разговаря. През 1997 г. ние приехме ролята си на опозиция и напрежението се потуши. Сега хаосът е по-голям.  - Има ли в момента партия, която да е готова за предсрочни избори? - Донякъде БСП и ДСП. Иван Костов и хората му също натрупаха точки заради позицията им по АЕЦ-Белене.