ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всяка година стотици българи се нуждаят от трансплантация на стволови клетки. Обикновено те са болни от рак, а химиотерапията и лъчелечението не са успели да им помогнат. И стволовите клетки са единственото лекарство, което им остава, за да живеят, пише "Труд".
Понякога донори могат да станат хора от семейството на пациента. В 70% от случаите обаче между болния и дарителя няма тъканна съвместимост. Именно тези 70% са зависими от добрата воля на непознатите хора, които даряват от своите стволови клетки.
От няколко години у нас действа регистър за потенциални донори на стволови клетки. Той е част от световния и така можем да получаваме и да даваме стволови клетки от и на чужденци. За трансплантациите, които са правени досега у нас, донори в по-голямата си степен са германци, тъй като в българския регистър има записани много малко хора. И много малко от тях са с подходящите кръвни показатели за реципиента. В българския регистър има 1850 души, в този на Германия - над 4,7 млн.
Най-близки по кръвните показатели на българите са хората от Испания, Италия и Гърция. Разбира се, най-голяма съвместимост има между хората от една и съща етническа група. А колкото е по-голяма тази съвместимост, толкова по-добре е за реципиента. В противен случай трансплантацията на чуждите клетки може да доведе до латентен край.
"Ето защо е толкова важно да увеличим записаните доброволци в нашия регистър", обяснява Пиринка Петрова от Българско сдружение лимфом, които активно работят, за да популяризират идеята. От 2006 г. досега у нас са направени трансплантации на стволови клетки на над 120 души, като за донори са ползвани основно техни родственици (брат или сестра) или чужденци, обясни д-р Людмила Куин, координатор на българския регистър на донори на стволови клетки от периферна кръв и костен мозък. Тези манипулации се извършват на две места в София - в детската онкохематология към болница "Царица Йоана" и в онкологичния център в кв. "Дървеница". Досега от регистъра не е използван нито един доброволец, защото не е открит подходящ пациент, за когото да има нужната степен на тъканна съвместимост.
"Най-важно, за да станеш донор на стволови клетки, е да имаш желание. Трябва да си между 18 и 51 г. и да си сравнително здрав - т.е. без сериозни придружаващи заболявания", обяснява д-р Доротея Тодориева, хематолог в Университетската болница в Плевен. Включването в регистъра става чрез даване на минимална кръвна проба - 2 епруветки, която се изследва за тъканна съвместимост, обясни тя.
В някои лаборатории пробата се взема безплатно и чрез куриерска фирма (пак безплатно) се праща в Клиниката по клинична имунология при Александровска болница в София, където се поддържа регистърът. От известно време вместо кръвни проби се ползват и специални тампони за вземане на ДНК от устната лигавица. Това може да се прави и вкъщи. Такъв тампон осигуряват от Българското сдружение лимфом и го пращат на доброволците. Той се ползва изключително лесно - просто се потърква от вътрешната страна на бузата и с помощта на куриер трябва да се препрати в Александровска болница.
Донори стават най-вече близки на пациентите или такива, които имат нещо общо с медицината. Идват и хора, които смятат, че могат да се включат в регистър срещу заплащане, но това не е възможно, обяснява д-р Тодориева. Веднъж записали се, може и да се откажете, без някой да ви търси сметка защо.
Когато се стигне до даряването, има два варианта. Единият се ползва по-рядко, при който стволовите клетки се вземат от костния мозък. Това изисква пълна упойка, а операцията трае около час. В 90% от случаите се ползва периферната кръв и се стига до нещо като медицинска центрофуга. Това е метод, който прилича на даряването на кръв, само че доброволецът има игли и в двете ръце. Кръвта от едната му ръка минава през апарат, който "обира" стволовите клетки, а след това тя се връща в тялото през другата ръка. Така всъщност нищо не се губи. След няколко часа куриер взема клетките и те заминават при човека, на когото сте единствената надежда.
В крайна сметка, дори и да загубите малко време за изследване и попълването на документи, може да се случи нещо безценно. Да спасите един човешки живот.
