Станишев катализира кризата в столетницата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Представянето на БСП на местните избори ще обозначи нова фаза на трансформация. Много от потенциалните кандидати на партията отказаха да се явят на избори от нейно име. Примерите за дълбоко вътрешно противопоставяне в местните структури на Пазарджик и Видин са само част от истинския проблем. Ръководството реши да задължи председателите на общински организации да се явят като кандидати за кметове и водачи на общински листи. Организационната криза в БСП се разраства и резултатите от изборите само ще задълбочат нейните негативни последици.
Управлението на Станишев катализира кризата в БСП. Тенденцията се очерта още на местните избори през 2007 година, когато партията не успя да се противопостави на ГЕРБ. Първите сигнали за предстоящия през 2009 година провал дойдоха именно на местните избори. Тогава бизнес-кръговете, които в разстояние на повече от петнадесет години осигуряваха влиянието на социалистите в местната власт, предпочетоха да подкрепят новата партия на Борисов. Едновременно с това средното поколение партийни функционери блокира процеса на обновяване на кадрите в БСП. Егоизмът на този „ешелон” на партийната номенклатура доведе до дълбок разрив между националното ръководство и местните структури. Всичко това предопредели загубата на местните избори през 2011 година.
Следващите щети бяха нанесени от амбицията на Станишев да подчини различните кланове, лобита, землячески и корпоративни интереси, които винаги са изграждали БСП. Георги Първанов не се отказа от опитите си да постигна подобен контрол нито за момент в периода на двата си последователни мандата като президент. Именно, опитвайки се да му се противопостави, Станишев повярва, че е в състояние да овладее партията и да подчини разнопосочните и воюващи помежду си кръгове.
БСП никога не е била единна партия, независимо от наследената от БКП представа за „желязната дисциплина” на нейните членове. Защото БСП никога не е била партия на своите избиратели и членове. В нея винаги са съществували паралелни структури, стремящи се към овладяване на властови и материални ресурси, които са воювали помежду си. Всеки опит председателят да се превърне в едноличен център на властта в БСП е завършвал драматично. Сравнително дълго, Станишев успя да поддържа представата, че е готов да балансира между корпоративните интереси и няма да предяви претенции за пълен контрол върху тях. В този период от време, той успя да изтласка от ръководството фигурите, които пряко застрашаваха позициите му или биха могли да поемат управлението. Премината бе определена критична мяра. Затова след поредния провал на европейските избори, Станишев беше принуден да се задоволи с това да остане обикновен депутат в Европейския парламент, макар и Председател на Партията на европейските социалисти.
Изборът на Михаил Миков за председател задълбочи кризата в БСП. Без да реши дълбоките организационни и политически проблеми, този избор прерасна в опит за създаване на нов идеологически профил. Новият председател реши, че БСП се проваля на избори срещу ГЕРБ, защото вече не е толкова лява, колкото според него някога е била. Миков тласна БСП към открита конкуренция с „Атака” и АБВ за представителство на руските интереси в България и се опита да форсира носталгичния вот на избирателите. Резултатът бе нов отлив на подкрепа и поредна тежка загуба на парламентарните избори през 2014 година.
БСП изгуби образа си на голяма партия, която може да управлява самостоятелно. Провалът й в поредния съюз с ДПС и „Атака” задълбочи усещането за драматична загуба на позиции. Очевидната неспособност на БСП да разшири подкрепата за собствените си предложения я постави в ролята на глуха опозиция, която остава еднакво неефективна както по отношение на своите избиратели, така и спрямо интересите на собствените си клиентски и корпоративни кръгове. Резултатът от всичко това е очакването за пореден провал на местните избори. Под натиска на ГЕРБ БСП се опитва да се позиционира в малките общини, където все още може да разчита на подкрепата на традиционните си избиратели. Но тази тактика няма да изведе БСП отвъд необратимия процес на трансформация.
Независимо от представянето си, кандидатите на БСП няма да успеят да изградят широка опозиция на ГЕРБ. Подложени на натиск от страна на АБВ, „Атака”, „Движение 21” и други по-малки партии, които ще търсят шанс в едновременното си противопоставяне срещу ГЕРБ и БСП, социалистите ще постигнат неубедителни резултати. Заради кандидатирането на местните ръководства, общинските структури ще трябва да преминат през нов кръг на вътрешни избори. Резултатите от тях няма да удовлетворят партийното ръководство и то за пореден път ще трябва да се намеси пряко, а това, най-вероятно ще доведе до смяна на самото национално ръководство.
БСП няма да успее да се наложи като политическа алтернатива на ГЕРБ на предстоящите местни избори. Това означава, че няма да успее да преодолее организационната си несъстоятелност, а с това и да ограничи щетите от дълбоката криза в политическия смисъл от съществуването си.
