ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За два дни второ дело на Бургаския апелативен съд (БАС) е върнато от Върховния касационен съд (ВКС) заради преписване на мотиви от присъдата на първата инстанция. Днес ВКС публикува решението по делото за убийството на Мария Златанова, която през 2012 г. бе намушкана с нож в курорта "Слънчев бряг" от бившия полицай Михаил Менашки. От него става ясно, че Апелативният съд в Бургас, който е потвърдил присъдата от 25 години затвор за подсъдимия, не е отговорил на възраженията нито на защитата на Менашки, нито на частните обвинители, защото почти изцяло е преписал присъдата и мотивите на Бургаския окръжен съд, пред когото логично тези въпроси на са били поставени, пише "Правен свят".
Впечатление прави, че това е второто дело само в последните два дни, които ВКС връща на Апелативния съд в Бургас заради преписване на мотиви от решение на първата инстанция, след като вчера с подобни доводи бе върнато и едно от делата срещу бившия кмет на Сливен Йордан Лечков. Справка на "Правен свят" в системата на Бургаския апелативен съд показа, че и по двете дела председател и докладчик е бил зам.-председателят на БАС и председател на Наказателното отделение Георги Кошничаров. Името на съдия Кошничаров се помни и по делото срещу Максим Стависки в БАС, когато бившият световен шампион по фигурно пързаляне получи ефективна присъда от две и половина години затвор, а Кошничаров, в качеството си на председател на състава, подписа присъдата с особено мнение, защото смяташе, че Стависки правилно е получил условна присъда на първа инстанция. Впоследствие и ВКС реши, че Стависки не трябва да лежи в затвора и го осъди условно.
Делото за убийството на Мария Златанова е стигнало до ВКС, след като жалби срещу решението на апелативния съд са постъпили и от страна на подсъдимия, и от гражданските ищци и частни обвинители. Защитата на Менашки е искала преквалифициране на деянието от умишлено убийство в причиняване на смърт по непредпазливост. Роднините на убитата жена са поискали увеличаване на размера на наказанието, докато приятелят ѝ Симеон Куминков, който също е бил ранен от подсъдимия, е искал завишаване на наказанието за нанесената му средна телесна повреда и увеличение на общия размер на наказанието. Пред апелативния съд са били поставени и други възражения, но той не е отговорил на повечето, тъй като голяма част от решението му е било преписано от това на Бургаския окръжен съд.
"Решението на въззивния съд съдържа единадесет страници буквален препис на мотивите на първоинстанционната присъда /включително с подчертаванията и удебеляванията/. По съдържание този обем на решението включва изложение на фактическата обстановка по делото и посочване на доказателствата, въз основа на които е приета за установена тя. Останалите страници от решението би следвало да съдържат аргументите на въззивния съд, поради които той е счел, че жалбите, с които е бил сезиран, са неоснователни, поради което е стигнал до правния извод за потвърждаване на присъдата. Прочитът на тази част от решението сочи, че с малки и незначителни изключения мотивите на въззивния съд отново буквално преповтарят мотивите на първоинстанционния съд /срв. стр. 11-13 от въззивното решение и стр.188-190 от мотивите към присъдата/. Поради това с почти буквално преповтаряне на мотивите на първата инстанция в решението на въззивния съд трудно би могло да се приеме, че последният е изпълнил задължението си по чл. 339 ал.2 от НПК – когато потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбите. От процесуалноправна гледна точка не може да се очаква, че основанията на въззивния съд, с които е осъществил контрол върху първата инстанция и е потвърдил нейния съдебен акт, ще се обективират с идентичното словесно преповтаряне на нейните мотиви. Този подход на въззивния съд не може да не създаде впечатлението, че там, където и първата инстанция не е изложила мотиви, тъй като пред нея не са били направени съответните искания, които се съдържат за първи път в жалбите срещу присъдата, липсват мотиви и във въззивното решение", се казва в решението на ВКС в състав Павлина Панова (председател и докладчик), Биляна Чочева и Бисер Троянов.
Пример за повърхностния анализ на апелативния съд по доказателствата по делото е, че по искането за завишаване на размера на наказанието на подсъдимия, БАС не е отговорил, а вместо това е изложил съображения, защо не може да се наложи "доживотен затвор". Такова искане пък изобщо не е било правено, тъй като на първа инстанция делото е протекло при съкратена процедура, в която подсъдимият е направил самопризнания, а съдът му налага и по-леко наказание, в случая от 20 до 30 г. затвор. Защитата на подсъдимия е поискала преквалифициране на деянието, като се позовала на две приети експертизи, но БАС изобщо не е коментирал заключенията им в решението си.
"Игнорирането на исканията и на аргументите на страните или простото деклариране на несъгласие с доводите им, без да се изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор, сочи на необективно, невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по делото, а то вече е нарушение на принципа, уреден в чл. 14 от НПК", се казва в решението на ВКС.
