ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обединени с френски фирми и техните известни марки, българските и унгарски производители на гъши пастет вече укрепнаха достатъчно, за да се опитат да полетят самостоятелно и да пробият на по-далечни пазари от типа на Сингапур и Виетнам, се казва в обширен материал на Франс прес.
Френските производители на традиционния деликатес, чиято консумация нараства рязко по празниците, от дълги години имат добри връзки с партньори в двете източноевропейски страни. Част от продукцията им носи известни френски марка и попада във френските супермаркети. България всъщност е вторият производител в света на гъши пастет след Франция, която държи световния рекорд с 19 000 тона годишно. Унгария пък е специализирана в производството на патешки дроб, който не е достатъчно рентабилен за френските производители. Днес обаче в бизнеса настъпват промени. „Преди две години ние изнасяхме цялата си продукция във Франция, а днес - само 80%”, казва Пламен Челебиев, един от шефовете на българската фирма Волекс. От четири години насам фирмата му изнася нарастващи количества в Швейцария и Япония, а вече е стъпила и във Виетнам и Тайланд. „На тези пазари ние продаваме под собствени марки и на по-високи цени, което ги прави по-интересни за нас”, обяснява Челебиев. По същия начин българските и унгарските фирми продават без посредничеството на французи и в Испания и Белгия.
Тази година Франция не може да предложи достатъчно количество и заради епидемията от птичи грип, която засегна няколко френски департамента и доведе до забрана за износ на френски продукти в редица страни. България и Унгария отчитат повишаване на тяхното производство с 15 и 18%, докато птичият грип е довел до спад във френската продукция с 25%. „Така ние губим пазари”, оплаква се Мари-Пиер Пе, представител на френската организация на производители на гъши пастет. Все пак двете източноевропейски страни са сравнително скромни играчи.
През 2015 Франция е изнесла 5000 тона, повече от обединения износ на България (2500 тона) и Унгария (2000 тона). Освен това двете страни заедно са продали по-малко от 1000 тона на нефренски клиенти. „Като обеми на производство България и Унгария все пак са сравнително слаби, но Франция рискува да загуби пазарите си и заради по-високите си цени”, смята Пламен Челебиев.
