Работехме не за себе си, а за общото благо
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 24 декември 1947 г. Народното събрание прие един от най-важните закони, с който се национализираха всички частни предприятия и банки, с което бе сложен край на частната капиталистическа експлоататорска собственост и поставено началото на пълно обобществяване на средствата за производство и минимизиране експлоатацията на човека.
В тези години се сложи началото и на широко бригадирско движение на местно и национално равнище. Строяха се шосета, железници, язовири, села и градове.
Всеизвестни са националните бригади за строителството на Димитровград, Перник – Волуяк, язовир „Георги Димитров” и др. Младежите участваха активно и безплатно. Аз самият бях бригадир през 1949 г. на националната бригада на язовира „Копринка” два месеца, откъдето се върнах, награден със значка и грамота като ударник. Във всички мероприятия, организирани от правителството на ОФ и от обществено-политическите и младежките организации, аз и моите връстници участвахме активно.
През 1946 г. дори бях освободен от учебни занятия, за да взема участие в организацията и изборите за Велико Народно събрание. Отговарях за Свиленградски район, Харманлийска община. През 1947 г. бях включен в комисията по национализацията на частните предприятия в Харманли като представител на младежта.
Национализирахме три каменни мелници и една таханджийница. Това беше промишлеността на Харманли.
Участвахме активно в строителството на новия обществен строй и новия живот и израствахме и ние самите, като хора с ново съзнание, с ново отношение към труда и живота, към обществото. Защото работехме не за себе си, а за държавата, за обществото, за общото благо. Това беше качествено нов труд, при който обществените интереси бяха над всичко. В резултат от полуграмотната селско-градска маса хора от досоциалистическа България израстваха постепенно нови, грамотни, образовани граждани. В условията, създадени след Девети септември и с грижите на социалистическата държава, аз, бедното селско воловарче, сираче, можех да завърша през 1949 г. гимназия в Харманли, а след това да запиша и завърша Учителски институт в Хасково през 1954 г. След завършването на Учителския институт заминах на работа като учител в с. Пелевун, Ивайловградска община, на гръцката граница, за да се върна в Хасково, след като се върнах от казармата. Това бе пътят и съдбата на всички млади хора като мен – образование, работа, израстване.
Желязко Грудев Делчев, София
