В „Астория” веселата компанията пресушавала чаши до зори
Последвайте ни в Google News Showcase
Неизтощимият и темпераментен руски поет Евгений Евтушенко често прескачал до България. Обикновено негов домакин бил приятелят му от младини Любомир Левчев.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Малцина знаят, че за първи път Евгений идва в у нас още през 1960 г., това е и първото му пътуване в чужбина. Тогава го посрещат Левчев и Владимир Башев /съпруг на сестрата на Васа Ганчева – проф. Вера Ганчева, преводач и издател/. Евтушенко пристига в състава на огромна съветска делегация, чието посещение трябва да протече по специална програма. Нашите двама поети полагат големи усилия да „освободят” Евгений от оковите на официалния протокол и да му покажат бохемския живот на София. Левчев и Башев даже успяват да издействат документ, подписан от съветския посланик, че Женя Евтушенко се освобождава от задължението да присъства на официалните срещи. Така московският гост, който с поетичните си рецитали събира многохилядна публика на стадиони и в спортни зали, попада право в епицентъра на тогавашните софийски бохемски компании.
В деня, в който пристига Евтушенко, на Любомир Левчев му се ражда дъщеря. Това станало добър повод още същата вечер една пъстра компания от млади поети, писатели и журналисти да се събере в ресторант „Опера”.
Естествено център на вниманието бил съветският гост. На масата бил и бъдещият детски писател и драматург Панчо Панчев /дядо Пънч/, тогава журналист от официоза „Работническо дело”. Дамската част, според спомените на Левчев, се представлявала от няколко елитни софийски ученички-десетокласнички. Между тях била мистериозната и мълчалива Людмила Живкова. Тя дошла в ресторанта направо с ученическата си престилка в компанията на братовчедката си Яна и красивата си приятелка Красимира, на която Евтушенко веднага посветил едно стихотворение - „Красимира – краски мира”.
Отначало Любо Левчев даже не подозирал, че мълчаливото очилато момиче на трапезата е дъщерята на Тодор Живков и се обърнал доста високо към приятеля си Владимир Башев: „Тая пък откъде я изнамери? Ще те съдят за блудство с малолетни!” Последвал един ритник под масата. След вечерята веселата копмания се преместила на специално запазена маса в известния софийски нощен бар „Астория”. Към тяхната група се присъединили и постоянните му посетители – поетът Георги Джагаров, актьорът Стефан Гецов. Между Джагаров и Евтушенко съвсем скоро кипнала кавга – българският поет преди време отказал на Евгений да превежда стиховете му в СССР, защото изменял смисъла им. Женя Евтушенко го успокоил: „Георгий, преводите са като жените – ако са верни, не са хубави, а ако са хубави, не са верни. Ти предпочиташ верността, а аз – красотата!”.
След доста твърди питиета Георги Джагаров най-сетне написал върху една памучна салфетка, че приема преводите на Евтушенко.
Според спомените на Левчев, по някое време трите ученички се фръцнали и си отишли от „Астория”, съпровождани от Панчо Панчев. А артистичната компания си допивала до сутринта.
През 1968 г. друг български поет – Лалю Маринов-Ламар, си позволил да дава съвети на Евтушенко. По това време - след влизането на танковете на Варшавския договор в Чехословакия, съветският поет написал протестно писмо до генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.
На една богата трапеза в Армения, след много вино и поезия, белокосият като патриарх Ламар казал на високия и слаб като върлина Женя Евтушенко: „Ти, чичовото, нещо се занимаваш с изпращането на писма до високите порти. Я остави настрани тези детински работи!”
Евтушенко не му останал длъжен и отговорил: „Изглежда в България повече се занимават с моите писма до Брежнев, отколкото с поезията ми!” Разправят, че в писмо до шефа на КГБ Юрий Андропов през 80-те години Евтушенко поискал светските войски незабавно да се изтеглят от Афганистан. В противен случай, заплашил поетът, ще се обеся публично пред паметника на Дзерджински. „ Ами, обесете се!” – отговорил му по телефона Андропов. – „Липите на площад „Любянка” са здрави и ще ви издържат!”
