ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Символ на свободата в изкуството, безкомпромисен към принудата и инерцията, строг, но талантлив режисьор и човек, с когото винаги е огромно удоволствие да се работи. Този спомен оживя сред най-близките колеги и приятели на Леон Даниел по време на вечерта в негова памет.
С откъси и песни от постановките на режисьора Ицко Финци, Жоржета Чакърова и Кирил Дончев разказа за годините, прекарани с Леон Даниел. "Беше голяма фигура в българския театър и въобще в нашия живот. Много талантлив човек, надарен от природата и точно по този начин успяваше да възкреси българският дух. За съжаление Леон не успя да стане преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", но винаги ни учеше на едно изключително ценно качество – да играем все по-добре и по-добре, а с високите си изисквания към българския театър и артисти, той продължава да е жив и днес", каза пред БГНЕС актрисата Жоржета Чакърова.
С вълнение и огромна признателност говореше за Леон Даниел и композиторът Кирил Дончев, с когото режисьорът работи заедно почти 50 годни. "Изборът му на постановка винаги беше премислен и никога случаен, а всяко представление – предизвикателство. Леон беше много строг, но му намирах цаката", спомни си композиторът. На паметната вечер бяха представени и трите тома съчинения на Леон Даниел.
В първия, "Театър и зрител", авторът отваря режисьорските си "чекмеджета". Вторият том е "Пътешествие в театъра". "Пътешествието" е написано през 1967-1972 г. и подтик за това дава писателят Георги Мишев, който предлага на Леон Даниел да напише книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси.
Така че това е повече повест, отколкото съчинение за театъра. Третият том "Игрите" разказва за спектаклите, създадени от режисьора. За него те са низ от живи хора, които са го направили такъв, какъвто е. В "Игрите" има и нетеатрални спомени, разигравани в живота, но те са арсеналът на всичките му театрални работи.
В повествованието е и неговата личност, която винаги носи нещо неочаквано – той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове. Неуморен е… Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност. Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в Театралната академия.
В книгата си разказва, показва, но не поучава назидателно. Гонен и местен по театралната карта, Леон Даниел остава безспорната фигура в обратите на битието, в което следва себе си, таланта и ценностите на изкуството. Изтъкнатият български режисьор Леон Даниел е роден през 1927 г. в Русе. Завършва ленинградския държавен театрален институт през 1952 г. Режисьорският му дебют е на "Еснафи" на Максим Горки. Работил е в драматичните театри в Русе и Бургас, в театър "Българска армия", театър "Народна сцена", в Студията за хроникални и документални филми, в Театъра на поезията, в театъра във Враца, в Народния театър "Иван Вазов" и др. Автор е на един игрален филм "На чисто" и няколко книги "Пътешествие в театъра", "Игрите", "Театрални есета", "Театър и зрител" и др. Леон Даниел е носител на орден "Стара планина" – първа степен и почетен ИКАР на Съюза на артистите в България за цялостна дейност, както и на много награди за театрални постановки. Умира през 2008 г.
