ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Ами да ме направят тогава министър на вътрешните работи, готово бе! Ще ги хвана за 10 дена всичките“.
Репликата е отправена по адрес на най-изявените лица от антиправителствените протести в София, но това не е най-важното. Репликата е произнесена от рецидивиста със 7 присъди Бисер Миланов–Петното, но и това не е чак толкова важно. Най-съществено в случая е мястото на действието – сградата на правителството на Република България.
Закани за саморазправа, антидемократични лозунги и език на омразата – това се случи пред очите на цяла България след среща на премиера Пламен Орешарски и вътрешния министър Цветлин Йовчев с подбрани протестиращи по списък. Не последва никаква реакция – нито опровержение, нито общо изявление в духа „да пазим демократичните принципи“.
Абсолютно нищо. Орешарски и Йовчев безкритично допуснаха подобно говорене на своя територия и така легитимираха мутренско-ксенофобското послание за саморазправа, контрол над медиите и „чуждите интереси“...
„Как се плаща...“
„Имаме достатъчно доказателства със снимков материал, които показват как се плаща на разни граждани и т.н.“, каза още Петното от сградата на правителството. Два месеца след началото на протестите този натрапчив рефрен не е получил нито едно доказателство. Непрекъснатото му публикуване в част от медиите и непрекъснатото му споменаване от управляващи политици направи това подозрение неизменна част от разговора за протестите.
Пропагандната мощ успя да постигне това, а парадоксът е, че единственото доказателство за плащане е в точно обратната посока: БНТ излъчи разследване как активисти на „Атака“ събират здрави момчета срещу пари, за да провокират мирните протести.
С толерантното си отношение към безотговорното хвърляне на недоказани твърдения Орешарски и Йовчев взеха страна във войната на интерпретациите. Мълчанието им прозвуча още по-силно, когато на тяхна територия и пазен от тяхната охрана, Петното поиска от кабинета „да даде възможност на нашите членове да използваме доброволни отряди, съвместно с органите на реда, за разкриване и залавяне на всички тези организатори, които, вече знае цяла България, обслужват интереси на Джордж Сорос".
Месец по-рано лидерът на „Атака“ Волен Сидеров обеща да извършва „граждански арести“.
Днес мирните граждани очакват да бъдат заловени от „доброволни отряди“. Мракобесието звучи страшно от устата на депутат. Звучи достоверно от устата на рецидивист. А подкрепено с мълчание от държавната власт, вече звучи зловещо.
Мълчаливото съгласие
Друг участник в срещата на премиера Орешарски с протестиращи по списък е Нина Гергова, която е един от организаторите на подписката в подкрепа на правителството – напълно легитимна позиция, която заслужава уважение точно толкова, колкото и другите позиции. Гергова посъветва премиера „да работи по-активно с медиите“ и да им организира обучения на тема „Що е то новина“, защото от два месеца всички емисии започвали с протестите. Да не разбираш базови демократични принципи също е право.
Задължение обаче на министър-председател на държава от Европейския съюз е да отхвърля подобни призиви и да се застъпва за свободата на словото. Орешарски може и да не го осъзнава, но когато не отхвърли публично такова предложение, отправено на негов терен, тогава действа принципът на мълчаливото съгласие.
Бягството на държавните мъже от задължението им да защитават демократичните принципи, за съжаление, ще има дългосрочни последици. Темата е отвъд съдбата на настоящето правителство и е еднакво важна както за противниците му, така и за привържениците му. Всекидневно са атакувани базови ценности, по които си мислехме, че има обществен консенсус – ако имаш различно мнение, значи си платен; ако не ми харесваш, ще те премахна; ако си различен, значи си лош...
В това време „прочутата българска толерантност“ в интернет форумите превежда целенасоченото и неконкретно споменаване на „интересите на Джордж Сорос“ като „тези чифутски свине“, а предложението за изпращане на доброволни отряди срещу протестиращите – като „смърт за всички продажници“. Това е резултатът – радикализация, разделение и отстъпление от демократичните завоевания.
Като лица на българското правителство Пламен Орешарски и Цветлин Йовчев са длъжни да се противопоставят на този процес – нека си препрочетат клетвата, която положиха при избирането им в парламента. Защото с дълбокото разделение помежду ни, което днес толерират и отглеждат, ще се наложи да живеем много след края на техния мандат. Когато и да е той.
