Доган е почитател на светската Турция на Ататюрк, а не на ислямизиращата се на Ердоган
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
E, няма що, наистина „весела Коледа” си спретнахме тази година. Или по-скоро ни я спретнаха „колегите” от ДПС.
В резултат, вместо „тиха нощ, свята нощ”, целокупното население повече от седмица се занимаваше с конфликта Доган-Местан. А политици, политолози, социолози и т.н. не спираха да се упражняват по темата.
Та реши и наша скромност да се присъедини към техния иначе разногласен хор. При това – без да нищя проблемите това междуличностен спор ли е, конфликт на бизнес интереси ли е, битка „кой е по-главен” в ДПС и т.н.
Вече за целия свят, а не само за САЩ или НАТО, стана ясно, че руският самолет е чакан в засада с цел да бъде ударен. Всичко друго просто е и технически невъзможно.
Целият свят чу лаконичната оценка на руския президент, че това си е „удар в гърба”.
Целият свят чу и предупреждението му, че онези, които разстреляха във въздуха авиатора, ще бъдат намерени и наказани. Даже май някои от тях вече ги сполетя.
Целият свят научи, че буквално светкавично загиналият пилот беше посмъртно награден с президентски указ с най-високото отличие – „Герой на Руската федерация”.
Целият свят видя, че след това последва жестоко отмъщение от страна на руските военни.
Ако погледнем като сбор всички тези факти, може би ще стигнем до някои любопитни заключения.
Първото вероятно ще да е, че нито една дума или действие на руския президент не е предварително дълбоко премислена.
Второто е, че Русия наистина реално воюва срещу заплахата, наречена ИДИЛ. Включително и унищожавайки не само военни съоръжения, но и основния й източник на приходи – петрола.
И третото, но не и по важност. Оказва се, че всъщност Турция на Ердоган е съюзник на ИДИЛ. Дали със свалянето на самолета, дали със съпричастие в трафика на петрол, дали с избиването на кюрдите, дали сега с нахлуването си в Ирак – но това май е факт.
Ами в историята има различни варианти за прочит на ставащото. И като че ли с декларацията си от парламентарната трибуна Местан комай избра възможно най-грешния.
Защото, заставайки категорично в подкрепа на свалянето на самолета, макар и прикривайки се зад някакви евроатлантически ценности, той подкрепи линията на ердоганова Турция, а следователно и на ИДИЛ. Нещо повече, в старанието си да угоди на „началството” като че ли надбяга и доста по-умерените изявления на НАТО...
Впрочем, преди време из медиите плъзна една географска карта, приписвана именно на ИДИЛ. В нея, наред с Испания и Италия, ни нямаше и нас като суверенна държава.
Това ли подкрепя Местан? Или тезите на Давутоглу, които фактически се припокриват с картата? Или филмът на „Ал Джазира”, който „съвсем случайно” се появи на този фон?
Ами ако е така, Доган изглежда е направил доста по-верния прочит на историята.
Едва ли някой може да го упрекне, че е „противник” на Турция. Даже ще припомня, че в далечната 1992 г. той заяви, че „пътят на България към Европа минава през Босфора”.
Едва ли някой може да се усъмни и в дълбоката му убеденост за европейската и евроатлантическата ориентация на България. Познавам го от 1990 г. и много пъти сме си хортували на тази тема.
Но Меди е почитател на светската Турция на Ататюрк, а не на ислямизиращата се на Ердоган. На Турция на хубавите булки, а не на тази със забулените с бурки.
Ами според мен ето тези принципни различия между Доган и Местан докараха речта от 17 декември и последвалите действия. Просто и в ДПС настъпи време разделно. И ДПС не се поколеба да се раздели с прислужниците на чуждоземни интереси...
Между другото, през 2016-а се навършват 140 години от потушаването на Априлското въстание. И немалка част от поборниците, които не са избити, са отправени на заточение в Диарбекир. Където също немалка част от тях намират смъртта си.
И много ми е любопитно какво би се случило, ако нашият посланик в Анкара, нейно превъзходителство г-жа Надежда Нейнски, реши през май 2016 г. да почете паметта им в Диарбекир. Според един български евродепутат няма да има време и да си събере писалките от бюрото, защото незабавно ще бъде натирена от Турция.
Та от тази гледна точка намирам искането на ВМРО за обявяване на турския посланик за „персона нон грата” за доста смислено.
Е, няма да стане де. Защото външният ни министър не е получил съответното указание от задокеанските си работодатели...
