Делото за въоръжения грабеж на семейството на Веско и Марина Анчови от софийското село Чепинци и за изнасилването на двете им дъщери, не стига до окончателна присъда вече 15 години след жестокото престъпление. Състав на Върховният касационен съд (ВКС) върна делото на Военно-апелативния съд, който в края на юли м.г. потвърди оправдателните присъди на Софийския военен съд за шестимата подсъдими.
През януари 1998 г. в дома на Анчови нахлули маскирани бандити, изнасилили двете им дъщери – на 11 и на 16 години и задигнали над 90 000 лева и скъпоценности. Разследването приключва с внасяне на обвинителен акт едва след 5 години, но никой от подсъдимите няма обвинение за изнасилването. Оказва се, че един от бандитите е ченге.
Случаят стана особено популярен, след като бившият вътрешен министър Цветан Цветанов реши за удачно да го използва за една от атаките си към съдия Мирослава Тодорова, на която делото е било разпределено през 2004 г., тъй като никой от разследващите не е разбрал, че сред подсъдимите има полицай и делото тогава е било за военен, а не за Софийския градски съд. След като по-късно стана ясно, че съдия Тодорова е единственият магистрат по това дело, който няма вина за забавянето му, случаят бе напълно забравен и от министър Цветанов, и от ВСС, и от Инспектората към него.
Основните аргументи на ВКС, за да върне делото за ново разглеждане, е констатираната липса на анализ и конкретни съображения за оценката на основни доказателства по делото.
Подсъдими в процеса са Борис Маринов, Димчо Димов, Божидар Методиев-Лудия, Цветко Ненов, Петър Стоянов и Димитър Николов-Бомбата, срещу когото делото се води задочно, защото е обявен за издирване. Подсъдимият с тях Ивайло Рангелов-Джинката бе убит през 2005 г. и производството срещу него бе прекратено.
Подсъдимият Маринов е обвинен, че в съучастие като помагач на неустановен по делото извършител, го е улеснил и подпомогнал чрез отстраняване на спънки, да се съвъкупи с 16-годишната дъщеря на Анчови, като я е принудил към това с удари по главата и тялото и заплаха, че ще убие баща ѝ.
Изнасилвачът така и не е установен, биологичният материал, иззет от двете момичета, изчезва кой знае как, но пък 10 години полиция и прокуратура не са разбрали, че подсъдимият Димчо Димов е работел в полицията през 1998 г., когато е извършено престъплението. Едва през 2005 г., когато съдия Тодорова гледа делото, този факт става известен и тя го прекратява, за да бъде внесено във военен съд. Това става пък чак две години по-късно, но бившият МВР-шеф бе решил, че за липсата на правосъдие в този конкретен случай, а и не само, вина носи този конкретен, нехаресван от него съдия, а не подчинените му и прокурорите, работили по разследването от 1998 г.
Всъщност, в двете оправдателни решения се подчертават именно пороците на разследването, а ВКС също дава еднозначна оценка за продукта на разследващите – "забавеното, хаотично, лишено от структуриране и логика и проведено в разрез с добрите практики разследване в досъдебната фаза на процеса" е основната причина за провала на делото.
Първата присъда по делото дойде едва през март м.г., когато Софийският военен съд оправда подсъдимите и присъдата бе потвърдена Военно-апелативния съд след още 5 месеца. Пред съдебните състави, които го гледаха, имаше доста въпросителни, които още по-трудно могат да намерят отговори 15 години след извършване на престъплението. Първоначално семейство Анчови са твърдели, че не могат да разпознаят извършителите, защото е било тъмно, а те са били с качулки. Повече от година след деянието обаче, вече са били в състояние да направят разпознаване и така е разпознат Петър Стоянов.
"Този факт може да се обясни единствено с предоверяването на пострадалите на оперативната информация от полицейския служител Д., който е работил по случая", се казва в решението на Военно-апелативния съд. Служителят е Валентин Драганов, който е близък на сестрата на Марина Анчова, заради което съдът приема, че е повлиял на оценката на пострадалите.
ВКС обаче не приема тези изводи и посочва, че първоначалните разпити от 1 февруари 1998 г., в които пострадалите заявяват, че не могат да разпознаят нападателите, са водени от оперативен работник и не представляват процесуално годни доказателствени средства, защото оперативният работник не е "разследващ орган" по смисъла на НПК, който е бил в сила към февруари 1998 г.
"Неясно защо, въззивният съд е приел така извършените разпознавания за "... опорочени и въз основа на тях не могат да се правят изводи в полза на обвинителната теза." (с. 10 от решението). Като основание за това, освен преразказаното съдържание на показанията на свидетелите В.А., М.А. и Р.Г. от 01.02.1998 година, които няма как да бъдат ценени по вече изложените по-горе причини, съдът е посочил и познанството на оперативния работник Д. със сестрата на М.А. – свидетелката К., без да става ясно точно по какъв начин такова познанство би рефлектирало върху процесуалната годност на извършеното разпознаване и достоверността на резултатите от него, доколкото те не са обсъдени съобразно останалите доказателства по делото. Само по себе си, това обстоятелство очевидно не би могло да послужи за формиране на каквито и да било изводи и още по-малко да обоснове отказа на съда да кредитира резултатите от проведените разпознавания", пише в решението на ВКС.
Според апелативния съд обаче тъкмо впечатленията на пострадалите за извършителите, които са споделени непосредствено след престъплението, са и най-достоверни, заради което ВАпС приема за опорочени всички разпознавания в досъдебното производство, правени по-късно и по снимки.
Медицинските изследвания и ДНК-експертизата, които оневиняват подсъдимите, защото не е открит биологичен материал от тях, също са приети от първите две инстанции, но в решението на ВКС се казва, че "съдът не е имал основание да приеме безкритично експертните ДНК-анализи и изводи на единичната и тройната СМЕ".
В решението се казва още, че разкритият по време на делото анонимен свидетел, който се отказа от показанията си, може да бъде разпитан наново. Според ВКС е допустим и разпит на близкият на семейството полицай Валентин Драганов, който е участвал в разследването.
Останалите обобщени препоръки на съда при връщането на делото са за: "задълбочена и цялостна проверка и оценка на показанията на пострадалите, депозирани в хода на съдебното следствие, включително съпоставени и с депозираните на досъдебното производство и пред съдебен състав на СГС...; оценка на направените от пострадалите разпознавания съобразно съдържанието на съдебните им разпити; цялостен анализ на доказателствата сами за себе си и съобразно останалите относими доказателствени източници, както и експертни констатации и заключения".
"Подходът за проверка на основните доказателствени източници по делото е неприемлив от гледна точка на доказателственото наказателно право и правилата на формалната логика, а вмененият от закона на съда доказателствен анализ на тези източници е схематичен до степен на липса на такъв. Доказателствената дейност на съда е едностранчива и затова съдържанието на контролирания съдебен акт е неубедително." се казва в решението на ВКС.
