ВЯРА: Свети Бенедикт се борел с разврата, монаси опитали да го отровят
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Св. Бенедикт Нурсийски (ок. 480 - ок. 543/7 г.) - от малък се подвизавал на пустинно място; за многото си добродетели получил дар на изцерения.
Първото житието на св. Бенедикт е създадено от св. Григорий I Велики - голям негов почитател и първи папа-монах. Публикувано е във втората книга от неговите "Диалози". И до днес то е основен източник на сведения за живота на св. Бенедикт.
Св. Бенедикт е автор на "Устав на св. Бенедикт" - първият и досега най-важен манастирски устав в латинската традиция.
Развратният живот в столицата възбудил в Бенедикта такова негодувание и възмущение, че на 16 годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим. Той започнал да живее в пещера в пълно усамотение. Само един инок от съседния манастир знаел за неговото жилище и му донасял оскъдна храна. Така прекарал момъкът три години в постоянна молитва, която едничка му помагала да смири вътрешните вълнения и да понася лишенията на отшелническия живот.
Случайно овчари открили жилището на пустинника. Започнали да идват при него люде от околните селища за наставления. Скоро се разчуло, че Бог го е дарил с голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Славата на преподобни Бенедикт се разпространила далече; посетителите се събирали на тълпи около неговата пещера.
Иноците от съседния манастир го помолили да стане техен игумен, но преподобни Бенедикт не се съгласявал. Той не одобрявал разпуснатия живот на италианските иноци и предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-после се съгласил да приеме духовното ръководство. Щом поискал да въведе по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях искали да го отровят. Но злият замисъл не сполучил: чашата с отровното питие се счупила, щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак.
Свети Бенедикт починал в мир през 543 година.
2. Св. мъченик Исидор Хиоски († 251 г.)
