Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Липсващият Слави, шоуто и вотът на недоволните
Последвайте ни в Google News Showcase
Не, липсата на Слави Трифонов от листите на партията му „Има такъв народ“ няма да има потресаващ ефект върху бъдещите изборни резултати на партията му. Нека тази ми убеденост стане ясна още в началото на текста, пък ако уважаемият читател иска, нека прочете и аргументите. А те, аргументите, са базирани не на самата партия. Партии има много и със сигурност много от тях имат по-добра програма, по-активни говорители и повече експерти от ИТН. Но нямат толкова избиратели. Затова нека видим избирателите, а не партията.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Изхождайки от правилото, че всяка генерализация е грешна, ще се опитам да изведа няколко общи основни характеристики на хората, гласуващи за Слави Трифонов.
Избирателите на ИТН не гласуват за политическа платформа, а против политическите платформи на управлявалите до момента и т. нар. системни партии или партии на прехода. Не се учудвайте, че у тях липсва някакво гигантско възмущение от отлагането на мажоритарното гласуване например – те са много повече доволни, че на дежурните партии не им беше позволено пак да управляват, отколкото недоволни от това, че една от базовите каузи на ИТН остана „за друг път“.
Избирателите на ИТН не гласуват за експерти с очилца, а за бойни рушители на статуквото и шумни, понякога и откровено невъзпитани, критици на т. нар. политически елит. Критиките по линия на липсата на секторни експерти не сработват сред избиратели, чиято основна мотивация да отидат да гласуват е да накажат същите тези прословути експерти, които са управлявали досега и които тези избиратели обвиняват за всички свои житейски несгоди.
Избирателите на ИТН не гласуват за секторни политики и нежеланието на г-н Трифонов, в интервюто му при г-н Волгин по БНР например, да навлиза в такива детайли, не му носи никаква политическа щета. Никаква. Хората, които го подкрепят, гласуват срещу секторните политики, а не за тях. Те не са доволни от пътищата, не са доволни от земеделието, не са доволни от пенсиите и заплатите си и гласуват против случилото се досега в тези сектори, а не за бъдещата програма на ИТН в тях.
Както написах в началото – всяка генерализация е поначало грешна. Не казвам, че всички избиратели на ИТН са такива и че сред тях няма хора с висока политическа култура, които са прочели програмата на партията на Слави и нещата, предложени в нея, са им харесали. Или че са видели листите и хората, които са в тях, са им харесали.
Казвам, че голямото нещо, което всъщност Трифонов направи, е да прибере протестния вот. Почти в пълната му цялост и напук на жълтопаветната елитарност, известна от години с ноторния факт, че не харесва народа си.
Макар и умело позиционирал се като враг на ГЕРБ и Борисов, Трифонов всъщност „прибра“ гласовете на почти всички останали партии по терена, с изключение на ДПС. Които партии незнайно защо брояха тези гласове за техни и останаха силно потресени от изборните резултати, особено от секциите в чужбина. Забавна история се получи, много смешен плач се чу.
Започнаха да се вадят стари снимки на Бойко и Слави, започнаха старите клишета с чалгата и изпростяването и за пореден път се видя, че тези, които иначе много искат гласовете на хората и незнайно защо ги броят за свои по дефиниция, всъщност дълбоко не могат да понасят същите тези хора. Защото били прости, защото били неуки, защото слушали чалга. И защото гласували за хора, които не предлагат нищо.
Ами да, Слави не предлага (почти) нищо. Точно така. Борави с една купчина амортизирани клишета – сваляне на статуквото (какво да е статуквото, решават избирателите), управление на суверена (га че ли довчера сме били монархия), мажоритарни избори в два тура (ама някога по-нататък и при спокоен парламент), пряк избор на полицейски началници в малките населени места (Ценко Чоков харесва това) и толкоз.
Всичко това – гарнирано с обилни дози разплюнчен хейт от неколцината щастливци от ИТН, на които им е разрешено да си отварят устата, и с нескончаеми дози комбайнерска чалга и (често неуместен и откровено просташки) язвителен хумор, излъчвани по малка телевизия с лимитирана аудитория и скромен рейтинг.
И хоп – втора политичиска сила.
Е, как така, ще каже някой?
Ами ето така, ще кажа аз. Слави е резултатът, а не катализаторът. Когато т. нар. системни партии не са достатъчно атрактивни за избирателите, резултатът е този. Когато управлението на т. нар. системни партии води до възникването на силно антисистемно, антиполитическо, антиуправленско настроение в големи обществени слоеве от хора, които поначало трудно се справят с живота си, резултатът е този. Когато към хората се подхожда със снобарска елитарност и презрение от висотата на чуждестранната диплома и редовните разходки с тротинетка из джелатериите по „Шишман“, резултатът е този.
Двадесет години тези с чуждестранните дипломки и веганските хлебчета по 60 лева, тези с приватизираните панаири и държавни фирми, тези с грантовете и мистериозните спонсори не могат да разберат как и защо Бойко Борисов ги смазва на избори. Е, сега вече и Слави Трифонов ги смазва. Честито на печелившите, както се казва.
И не, дами и господа, другарки и другари, това, че Слави Трифонов е чалгар, няма да ви направи по-харизматични. Това, че Тошко Йорданов е ужасяващо невъзпитан в изказа си, няма да ви направи по-харесвани. Това, че Мика Зайкова говори левичарски безсмислици, не прави вашите речи и интервюта по-рейтингови.
Напротив.
Втори човек се появава от нищото и отвява цялата ви елитарна претенция в канавката. Заедно с кето-хлебчетата по 60 кинта, чуждестранната експертиза и пръснатите милиони за партийни телевизии, онлайн реклама и безсмислени хепънинги пред държавните институции.
И като за финал нека отново ви припомня, че Бойко Борисов прави същото от 20 години насам. И че ГЕРБ продължава да е първа политическа сила. И че проектът на Слави Трифонов я излезе дългосрочен, я не. Но некадърността на всички останали „нови лица на промяната“ (хахаха, Атанасов и Дончева да си седнат веднага) и „водачи на протеста“ е вече доказано дългосрочна.
