ГОРЕЩ АНАЛИЗ на Александър Йорданов в ПИК: ГЕРБ-СДС победи един хаос. Но се задава нов. Какви са вариантите пред Борисов. Най-унизени са ДБ...
Последвайте ни в Google News Showcase
Изборите отминаха. На дневен ред са коментарите и прогнозите. Но вече е ясно, че партиите, които подадат ръка на ГЕРБ-СДС за съставяне на правителство ще докажат, че са наистина проевропейски партии, загрижени за България.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
А тези, които откажат на ГЕРБ-СДС участие в правителство ще потвърдят, че са антиевропейски, прокремълски и не им пука за България. Някои от тях, като „Продължаваме промяната“, вече заявиха своята неевропейска позиция. Но ПП е типична популистка партия със силен ляв уклон, основен виновник, заедно с БСП и „Демократична България“, за кризата, в която попадна страната през последната година.
Така че от Петков, Василев, Лорер, Рашков и другарите им не може да се очаква нищо друго освен деструктивно поведение. То ще обслужи отлично антиевропейската стратегия на Москва, чиято цел е постоянно да се създават слаби точки в европейското единство и стабилност. Гражданите, които гласуваха за тази партия, всъщност навредиха на интересите на България. Но пък е показателно, че прехваленият бивш министър на вътрешните работи Бойко Рашков, водач на листата на ПП в Перник, загуби катастрофално от най-добрия финансов министър който сме имали – Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС. Този факт, както и фактът, че в почти цяла България победата бе за кандидатите на ГЕРБ-СДС, е доказателство, че не всичко е загубено.
Какво показват резултатите
Те показват сериозно крушение на управляващите доскоро партии ПП, ИТН, БСП и ДБ. БСП загуби дори от „Движението за права и свободи“ и от „Възраждане“, нещо, което със сигурност за редовия социалист е кошмар. За ДПС са гласували не само традиционните му избиратели мюсюлмани – в България и Турция, но и много българи християни. Това е така, защото тази партия се държа достойно като опозиция. И гласоподавателите ѝ показаха, че не желаят по никакъв начин тя да подкрепи партиите от управлявалата доскоро четворна коалиция.
Резултатът на популистките партии ПП и ИТН е катастрофален. Особено за партията на Слави Трифонов. Видяхме, че такъв народ няма.
Основната популистка партия „Продължаваме промяната“ понесе тежка загуба. Голямо е разминаването при нея между очаквания и реалност. Сега тя няма полезен ход. Каквото и да направи, избирателите ѝ ще смятат, че е грешка. Но така е винаги с популизма.
Резултатът на БСП предизвиква радостни чувства. Сривът на тази партия е необратим. Така и трябва да бъде. Така е по европейски, но и по стара българска традиция. Преди 9 септември 1944 г. е било така.
Надявам се, че ПП и ДБ няма да бъдат отново патерици на червената Столетница. Дано загубата, която понесоха, да ги е освестила.
Постигнатото от „Възраждане“ е в рамките на очакваното. Тази партия обра до голяма степен антиевропейския прокремълски вот. В предизборната си кампания тя заложи на искането за референдум за излизане от НАТО и се провали. Оказа се, че едва 10% от българските граждани са на акъла на нейния лидер. Промяна на геополитическата ориентация на страната ни няма да има. Но би било добре ГЕРБ-СДС да не канят „Възраждане“ за разговори за правителство. Нека Костадин Костадинов и феновете му си путинясват сами.
Най-унизителна е позицията на „Демократична България“. И не за друго, а защото резултатът, който това обединение получи, ясно показва, че избирателите са отхвърлили тяхното предателство, т. е. съюзяването им с БСП. ДБ ги провали партийният нарцисизъм и егоизъм. Те заразиха българското общество с омраза.
Партията „Български възход“, която в последния момент се намъкна в парламента, е парламентарната ръка на президента Румен Радев. Каквото той ѝ каже, тя това и ще прави. Засега президентът мълчи.
ГЕРБ-СДС е политическата сила, която не само победи на изборите, но и устоя на огромния негативен натиск, включително и медиен, срещу нея. Нейните избиратели не ѝ изневериха. Увеличи се подкрепата за нея. Доверието, което гражданите дадоха на ГЕРБ-СДС – най-голямата проевропейска политическа сила у нас, е всъщност отговор на всички нападки срещу „сините“.
Какво предстои
Победителите от ГЕРБ-СДС са задължени от избирателния вот да инициират съставяне на правителство. То може да бъде:
1. коалиционно, т. е. с други партии
или
2. еднопартийно, т. е. правителство само на ГЕРБ-СДС.
За първия вариант е необходимо някои от загубилите изборите партии да преодолеят своето тяснопартийно его и да докажат, че им пука за България. Така те биха се показали и като национално отговорни. Разбира се, не може всички да са на власт или всички в опозиция. Безсмислено е ГЕРБ-СДС да разговарят с БСП и „Възраждане“.
По обясними причини. Първата партия е символ на катастрофите, които преживя България през прехода. Колкото пъти тя е била на власт, толкова пъти кризата ни е посещавала. Затова е излишно всяко управленско упражнение с нея. А и познаваме народната мъдрост: с каквито се събереш, такъв и ставаш. Неслучайно обичам да казвам, че откакто ПП и ДБ се събраха с БСП в правителството на Кирил Петков, те, поне за мен, станаха неокомунисти. Такава зараза ГЕРБ и СДС не могат да си позволят. Що се отнася до „Възраждане“, тази партия обслужва чужди на българските интереси.
При това положение отговорността за съставяне на правителство пада върху четирите партии, загубили изборите – ПП, ДПС, ДБ и „Български възход“. Те трябва да докажат, че желаят България да има стабилно редовно правителство и обединени от ГЕРБ-СДС, да прекъснат сценария със служебните правителства на президента, т. е. да изберат парламентарното управление пред авторитарното. Защото служебните правителства са практически рудиментирал, закърнял орган, който реално не може да изпълнява функции. Но затова пък осигурява еднолична власт на президента.
Колкото повече служебни правителства имаме, толкова по-зле ще живеем. Това е аксиома. Затова, ако споменатите партии решат да участват заедно с ГЕРБ-СДС в широка като политическо ветрило управленска коалиция, те ще направят добро на България. Една такава коалиция ще бъде максимално проевропейска и ще сложи край на кризата, а и на омразата в българското общество. Защото живот в икономическа криза и сред обществена омраза не е нормален живот.
За съжаление, „Продължаваме промяната“ вече заяви, че не приема такъв вариант. Сега се очаква официалният отговор на останалите три партии. Ако той е отрицателен и те декларират, че не желаят да създадат заедно с победителите управленска коалиция, тогава остава вторият вариант. И той е следният.
Коалицията победител ГЕРБ-СДС, която се ползва с доверието на най-голямата европейска партия – Европейската народна партия, да представи в парламента за гласуване самостоятелно правителство. В този случай то ще бъде правителство на малцинството и поета отговорност пред българските граждани. Логично е за премиер на такова правителство да бъде предложен Бойко Борисов – лидер на по-голямата партия в коалицията. Той е политик и държавник със завиден опит, ползва се с европейско доверие, а това в кризисни ситуации е безценен капитал. А и така се прави в сходни ситуации в Европа. Ако народните представители искат страната ни в този труден период да има редовно правителство, те ще го подкрепят. Естествено е, че след това ще осъществяват парламентарен контрол на правителствените действия, ще ги коментират, критикуват, но България ще изправи снага. Така депутатите ще свършат едно добро дело и ще си заслужат заплатите.
Има ли други варианти?
Ако народните представители не подкрепят коалиционно правителство на ГЕРБ-СДС с участието на други партии или самостоятелно такова, то следва т. нар. конституционна рулетка. Шанс да състави правителство ще получи втората партия – „Продължаваме промяната“, като със сигурност тя ще предложи позната вече схема: ще покани за коалиционно правителство БСП, ДБ и „Български възход“. Но гласовете за такъв вариант няма да са достатъчни за парламентарно мнозинство.
Ще е необходим т. нар. „златен пръст“, дори и два. Така че Кирил Петков, Корнелия Нинова, Христо Иванов и Атанас Атанасов, както и ген. Стефан Янев – бивш служебен премиер, ще трябва да приемат „златен пръст“ от ДПС или „Възраждане“. И тогава ще има правителство. Няма да е евроатлантическо, но ще е редовно съобразно конституцията. Но прогнозата ми е, че при този вариант кризата ще продължи и дори ще се задълбочи. Защото няма начин политици, които са довели страната до криза, да я извадят от нея.
Още по-малка е вероятността да се състави правителство при последния вариант, който предвижда конституцията – след провала на втория опит президентът да възложи на някоя от следващите партии съставянето на правителство. Това ще бъде само губи време. Стабилно правителство с трети мандат не се получава. Кризата продължава.
„Куче влачи, диря няма“
Има политолози, които препоръчват т. нар. програмно-експертно правителство. Но мисля, че българските граждани добре знаят, че такова правителство няма предвидено в конституцията. Всички правителства от този тип са на принципа „куче влачи, диря няма“. Ще станем зрители на куклен спектакъл. На сцената ще наблюдаваме министри кукли, а кукловодите ще бъдат зад кулисите. Те ще им дърпат конците. Така към известните ни олигарси кукловоди ще се добавят и партийни лидери кукловоди.
Спектакълът е гарантиран, ограбването на народа също. Всички далавераджии през прехода много харесваха програмно-експертните правителства. Самото понятие е нонсенс. Защото всяко правителство е логично да има програма и експерти, т. е. всяко правителство е програмно-експертно. Но при нормалните партийни правителства лидерите на партиите носят отговорност за дейността им. При „програмно-експертните“ те се изсулват по терлици с торба парици.
Какъв е изводът?
Изводът е, че коалицията ГЕРБ-СДС победи един хаос, но се задава нов. И отговорността за справяне с него вече не е само нейна, а на всички партии, които твърдяха предизборно, че са загрижени за България. ГЕРБ-СДС изпълни своя дълг към българските граждани – победи на изборите. Това обеща, това направи.
Но следва по-трудна задача. Важно е гражданите да разбират, че без ГЕРБ-СДС няма измъкване от кризата. Няма да има по-добър живот. Това е изводът от отминалите избори. Ако гражданите разберат този извод, ако политиците от другите партии го приемат, има надежда за оправия. Ако ли го отхвърлят, то хаосът ще се задълбочи и някъде около моя рожден ден през февруари ще има нови парламентарни избори.
