ГОРЕЩ СКАНДАЛ в ПИК! Министър Христо Иванов е правно неграмотен! Иска да разделя ВСС на две! Не знае ли, че за това е необходимо ВНС и промяна в конституцията?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Корифеи в правото се възмутиха пред ПИК от идеята на правосъдния министър Христо Иванов да разделя ВСС на две.
Според конституционни съдии намерението на Иванов не може да бъде осъществено без свикване на Велико народно събрание и промяна в конституцията. Това става ясно и от тълкувателно решение №3 от 10 април 2003 година на Конституционния съд направено по искане на тогавашния главен прокурор.
Тълкувателното решение е прието с 9 на 2 гласа.
"Не може да си министър на правосъдието и да не запознат с това решение. Това значи, че си правно неграмотен", не скри възмущението си пред ПИК бивш член на Конституционния съд.
Той припомни, че правосъдният министър председателства заседанията на ВСС.
"И тогава на коя колегия от ВСС ще бъде председател Иванов - на съдийската или на прокурорската. На каква база ще бъдат разделени членовете на ВСС, след като 11 от тях са избрани от парламента? Та ако тези хора например са адвокати къде могат да бъдат причислени - към прокурорската или към съдийската колегия от ВСС?", пита конституционният съдия пред ПИК.
Той и негови колеги са гневни на министър Иванов, че е готов да погази конституцията само и само, за да се похвали след това пред Брюксел, че прави реформи.
От Българската съдийска асоциация (БСА) също са на мнение, че една от най-кардиналните реформи, която Стратегията за реформа в правосъдието предвижда – разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска е невъзможна без промяна на Конституцията.
"Доколкото се налага извод за наличие на оформен консенсус за разделяне на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска изразяваме становище, че настоящата конституционна и законодателна рамка не предоставят такава възможност", посочват от БСА като така ревизират позицията си от лятото, когато се противопоставиха на идеята за разделяне на съвета. Съдиите обаче се противопоставят на друго от предложенията на правосъдния министър - за промяна на начина на работа на ВСС.
"Намираме за неудачен предложения модел за непостоянно действащ ВСС, заседаващ на сесии и съществуващи към него постоянни комисии, съставени от командировани за целта магистрати", пишат от магистратската организация. За запазване на сегашния статут на ВСС като постоянно действащ орган преди две седмици се обявиха и от прокуратурата.
Съществено място в становището си от БСА отделят на начина, по който се избира парламентарната квота на ВСС. В тази част на становището на съдиите общо пет пъти присъстват думите: "задкулисие" и "задкулисно". "Доколкото липсата на прозрачност за номинация на кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота създава съмнения за задкулисие и възможност за последващо политическо влияние върху работата на ВСС, предлагаме форма на двустепенен избор на тази част от върховния кадрови орган на съдебната власт", посочват от асоциацията. Те предлагат двустепенен избор на парламентарната квота, според който при провеждане на пряк избор за членове на ВСС от професионалната гилдия, да се гласува и избира и втора група магистрати, които след избирането им с пряко тайно гласуване, да бъдат предложени на парламента за явен избор на 11 от тях, като представители от политическата квота.
От Българската съдийска асоциация се противопоставят и на създаването на дисциплинарен съд. Съдиите настояват отправените бележки по Стратегията да бъдат зачетени още преди нейното приемане. Позицията на БСА е публикувана на интернет-страницата на МП.
От Становището на съдийската асоциация на практика става ясно, че дори и да бъде приета от правителството, то реализирането на Стратегията за съдебна реформа ще се осъществи едва след като се постигне конституционно мнозинство в Народното събрание. Тест за това ще бъде очакването за стартиране на процедура по избор на нов главен съдебен инспектор.
Предлагаме на министър Иванов да се запознае с тълкувателното решение на Конституционния съд по казуса от 10 април 2003 г.
Прилагайки точно и последователно разпоредбите на Конституцията, българският КС гарантира необратимостта на демократичните процеси в България.
РЕШЕНИЕ № 3
от 10 април 2003 г.
по конституционно дело № 22 от 2002 г., съдия докладчик Васил Гоцев
(Обн., ДВ, бр. 36 от 18.04.2003 г.)
Конституционният съд в състав: председател - Румен Янков, и членове: Георги Марков, Димитър Гочев, Неделчо Беронов, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Живан Белчев, Пенка Томчева, Лазар Груев, при участието на секретар-протоколиста Росица Топалова разгледа в закрито заседание на 10 април 2003 г. конституционно дело № 22 от 2002 г., докладвано от съдията Васил Гоцев.
I
Делото е образувано на 26 октомври 2002 г. по искане на главния прокурор за тълкуване разпоредбите на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. Поискано е във връзка с тълкуването да се даде отговор на въпросите:
1. Какво означава изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление”.
2. Кога са налице “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. По-конкретно извършват ли се “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”:
а) когато се премахва някой от основните елементи на установената от Конституцията държавна система, т.е. някой конституционно установен държавен орган (например премахва се институтът на президента, вицепрезидента, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, съдилищата, прокуратурата, следствените органи, органите на местно самоуправление, Конституционния съд и др.);
б) когато се променя конституционната система на държавата чрез преместване на даден конституционно установен орган от една част в друга част на държавната власт (например Конституционният съд, съдилищата, прокуратурата и следствените органи се преместват в законодателната или изпълнителната власт или Конституционният съд се премества в съдебната власт);
в) когато се променят конституционните принципи на взаимоотношенията между конституционните органи на държавата, т.е. променя се установеният от Конституцията баланс между различните власти и конституционни органи в държавата; в частност - когато се променят в Конституцията учредителният орган или редът за конституиране на даден конституционно установен орган (например предвижда се, че Народното събрание избира президента, че правителството разпуска парламента, че държавният глава назначава правителството, че парламентът или правителството предлагат или назначават председателя на Конституционния съд, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор);
г) когато се променят конституционните правомощия на конституционните държавни органи; в частност - когато се променя определеният от Конституцията мандат на даден конституционен орган, което в някои случаи води до предсрочно прекратяване на мандата (например предвижда се, че Народното събрание, президентът, Министерският съвет, Висшият съдебен съвет, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор, органите на местно самоуправление, конституционните съдии се сменят всяка година).
Отделно се прави запитване подлежи ли на контрол за конституционност по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията от страна на Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание в нарушение на чл. 158, т. 3 от Конституцията.
С определение от 26 ноември 2002 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на главния прокурор за тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление” относно поставените тълкувателни питания.
Допуснат е до тълкуване и чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153 от Конституцията дали подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание.
Поставянето на този въпрос от искателя е по същество искане за тълкуване на чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153 и 155 от Конституцията.
С оглед характера на искането Конституционният съд е конституирал със същото определение като заинтересовани страни по делото: Народното събрание, Президента на Република България, Министерския съвет, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховният административен съд, Националната следствена служба.
II
В искането главният прокурор е изложил мнението си по всеки един от посочените въпроси.
Според него чрез нормата на чл. 158, т. 3 от Конституцията Великото Народно събрание е изразило волята си, че установената конституционна система на държавата съставлява нейния конституционен модел, който не може да се променя от обикновено Народно събрание. От това прави извода, че изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление” не се свежда само до териториално устройство, унитарна или федеративна държава и монархия или република. Той смята, че този израз има много по-богато съдържание, което означава “конституционния модел”, установената от Конституцията система на държавата, включващи основните институции и връзката и взаимодействието между тях. Въз основа на тези съждения главният прокурор поддържа, че промяна на съществуващата конституционна система е налице, когато се изменя конституционната уредба на отношенията между различните държавни органи, когато се променя редът за конституирането им и когато се ограничават или разширяват техните правомощия или се прекратява предсрочно определен им от Конституцията мандат.
В искането се казва, че разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията предвижда Конституционният съд да упражнява контрол за конституционност и върху закон за изменение или допълнение на Конституцията.
III
Съобразно дадената им от Конституционния съд възможност от конституираните като заинтересовани страни становища са представили само Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на външните работи, министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Върховният касационен съд.
Според Министерския съвет разбирането на главния прокурор относно съдържанието на “форма на държавно устройство и на държавно управление” води до обозначаване цялостния модел на държавата, установен от Конституцията. Тълкуване в този смисъл, се казва в становището на Министерския съвет, би разширило необосновано вложеното от конституционния законодател съдържание на текста. С него се обозначавало само унитарността на държавата и това, че е парламентарна република. То се допълвало от конституционните принципи на държавността - народния суверенитет, правовата държава и разделението на властите. Смята се, че е невъзможно да се даде универсален отговор кога една промяна в институциите, техните функции и статут е в компетентност на обикновено Народно събрание.
Министерският съвет смята, че законите за изменението и допълнението на Конституцията са различни от останалите закони и не подлежат на контрол от Конституционния съд.
Министърът на правосъдието е заявил, че не споделя разбиранията на главния прокурор, изразени в искането му до Конституционния съд. Казва, че държавното устройство се определя от чл. 2, ал. 1 от Конституцията, според който България е “единна държава с местно самоуправление”, а държавното управление - от чл. 1, ал. 1 от Конституцията, който я определя като парламентарна република.
Според министъра на правосъдието поради това, че условията и редът за приемане на закон за изменение и допълнение на Конституцията са различни от тези на останалите закони, този закон “не следва да се нарежда наравно с обикновените закони”. Поради това той не подлежал на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.
И министърът на външните работи смята, че главният прокурор необосновано разширява обема на понятието “форма на държавно устройство и на държавно управление”. Формата на държавно устройство се определяло от това, дали държавата е унитарна, федеративна или с автономни образувания.
Относно формата на държавно управление министърът на външните работи приема, че отправна точка в тази насока е чл. 1, ал. 1 от Конституцията, който определя България като парламентарна република. Това се доразвивало и изпълвало със съдържание от конституционните принципи на държавността - народен суверенитет, правова държава, разделение на властите.
Тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията могло да се даде не общо, а във връзка с конкретни други конституционни разпоредби.
Закон за изменение и допълнение на Конституцията според становището на министъра поради своя особен характер не подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.
В становището си министърът на вътрешните работи не споделя поначало тезата на главния прокурор. Понятието “форма на държавно устройство и на държавно управление” не следвало да се тълкува разширително. Въпросите на взаимодействието между конституционно установените държавни органи били винаги от компетенцията на обикновено Народно събрание. Той смята, че при премахване или преместване на един държавен орган трябва да се преценява “дали се засяга по някакъв начин характерът на държавното управление или държавното устройство”.
В становището се приема, че закон за изменение и допълнение на Конституцията не подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството поначало възразява срещу мнението на главния прокурор. Приема, че изразът “форма на държавно устройство и на държавно управление” обхваща “онези конституционни разпоредби, които определят българската държава като унитарна парламентарна република, въвеждат основните конституционни принципи, които обуславят такъв тип държава, установяват основните държавни органи, които характеризират държавата като единна парламентарна република (т.е. не всички държавни органи, а само тези, без наличието на които една държава не би могла да се определи като единна парламентарна република) и съответно създават гаранциите за функционирането й”. Заедно с това се казва, че парламентарната форма на управление се основава на принципите на народния суверенитет, разделението на властите, политическия плурализъм и законността. Съществени промени на основната характеристика, които отграничават парламентарната република от останалите форми на държавно управление, води до промяна на формата на държавно устройство и на държавно управление, което според министъра трябва да е в компетенциите на Велико Народно събрание.
Акцентира върху това, че органите, които определят държавата като единна парламентарна република по “правомощия и структура отразяват принципа на разделение на властите”.
Промяна във формата на държавно управление според становището ще има и когато “организационна промяна ще доведе до промяна на баланса между властите, установени от Конституцията”. Казано е, че така би било не когато се засягат само механизмите за осигуряване на баланса между властите, а като се нарушава самият принцип. Промяната на правомощия на конституционно установен орган води до промяна формата на държавно управление, ако с нея се наруши принципът на народния суверенитет, на разделението на властите, засегнат се основни правомощия на държавните органи, които характеризират установената форма на държавата, или им се отменят правомощия, което би довело на практика до нефункционирането им.
И според министъра на регионалното развитие и благоустройството поради особения ред и условия за приемане на закон за изменение и допълнение на Конституцията, той не е обикновен, а особен закон и затова не подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.
Върховният касационен съд изцяло приема съображенията, изложени в искането за тълкуване. Според него формата на държавно устройство и на държавно управление не се изчерпва в чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Конституцията, че България е република и унитарна държава с парламентарно управление, макар тези норми да са основополагащи. Към понятието според становището са относими и редица други разпоредби. Това са всички конституционни текстове, които уреждат статута на конституционно установените органи, техните правомощия и взаимоотношенията между тях.
Върховният касационен съд смята, че закон за изменение и допълнение на Конституцията подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.
Останалите конституирани като заинтересувани страни не са дали становище.
IV
Конституционният съд обсъди доводите и съображенията, развити в искането и в представените становища на заинтересованите страни, и прие следното:
