ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Финансовата криза в Гърция навлиза в нова фаза с днешния референдум независимо от неговия резултат. На 27 юни премиерът Алексис Ципрас обяви след безуспешни преговори, че насрочва за 5 юли всенародно допитване по условията на международните кредитори за по-нататъшното изплащате на държавния дълг, който възлиза на 312,7 млрд. евро или 180% от брутния вътрешен продукт на страната.
В телевизионно обръщение Алексис Ципрас обяви, че отхвърлянето на условията ще бъде стъпка към ново, по-изгодно споразумение с кредиторите. Драмата на Гърция започна през 2010 година, когато тогавашното правителство на премиера социалист Георгиос Папандреу открива фалшифицирани данни за дълга и публичните разходи.
Оттогава досега гръцкото правителство бе принудено да приеме 9 програми за намаляване на разходите за общо 131,5 млрд евро. Страната получи 347 млрд. евро заеми от международните кредитори в лицето на Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). На два пъти бе опростена и част от задълженията й, включително частните. Като цяло към цяло момента от общия дълг в размер на 312,7 млрд. евро Атина държи 184 млрд. на ЕС, от които 131 млрд. са на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), а останалата част са на няколко страни от еврозоната - Германия, Франция, Естония, Словакия.
Гърция дължи също 27 млрд. евро на ЕЦБ и 21 млрд. на МВФ. До решението за референдума се стигна, след като Гърция и трите кредитни институции не постигнаха споразумение по условията за отпускане на нов краткосрочен заем от 7,5 млрд., необходим впрочем за погасяване на предишни нейни задължения. Атина отказа да продължи "затягането на коланите", включително намаляване на пенсиите. Кредиторите пък отказаха да изпълнят искането на Атина за опростяване на част от дълга, голям гратисен период по изплащането на останалата част и ниска лихва върху същата тази част. Освен това Гърция не изплати 1,6 млрд евро на МВФ до 1 юли. До 20 юли тя трябва да изплати и 3,5 млрд. евро на ЕЦБ. Липсата на капацитет за погасяването на тези суми доведе до обявяването й във фалит. Това пък означава, че страната ще трябва да напусне еврозоната. Гръцкото правителство уверява, че отхвърлянето на условията на кредиторите (или отрицателният вот на референдума) ще засили позициите му на преговорите с ЕС, ЕЦБ и МВФ. То също така твърди, че желае страната да остане в еврозоната, а и допитванията показват, че 75% от гърци също искат да останат в зоната на евро валутата.
Правителствени представители обявиха също, че ако на референдума преобладава отговора "да", кабинетът ще подаде оставка. На свой ред водещи политически фигури от ЕС, еврозоната и водещи страни-членки предупреждават точно за обратното.
Аналогична позиция зае и Еврокомисията. Междувременно ЕЦБ прекрати предоставянето на ликвидност до края на референдума и банките имат пари до вторник сутринта. Атина обвини институцията, че действа срещу народното волеизлеяние и извършва явен опит да повлияе върху него. Гърците може да теглят дневно от банкоматите не повече от 60 евро. След закриването на банките заради прекратеното им финансиране броят на привържениците на ултиматума на кредиторите нарасна, а на противните намаля. И макар на петъчните контрамитинг в Атина привържениците на отрицателния вот да бяха повече от неговите противници, последното допитване на уважаваната социологическа агенция ALCO показва обратното съотношение – лагерът на "да" отговора представлява 44,8%, а на "не" отговора 43,4 процента. Очевидно съдбоносна ще е ролята на все още колебаещите се, които наброяват 11,8 процента.
В тази връзка несъмнена роля ще изиграе и публикацията в британския вестник "Файненшъл таймс", която гръцкото финансово министерство окачестви като лъжлива, манипулативна и настоя изданието да се откаже от нея. Става дума за съобщението, че при отрицателен вот на референдума ще бъдат конфискувани до 30 процента от влоговете над 8000 евро.
Гръцките властите отрекоха да имат такъв план, но пуснатата "муха" няма как да не повлияе именно на колебаещите се. Свои козове има и Алексис Ципрас, който на митинга в петък призова сънародниците си да гласуват с "не". Преди това в свое обръщение той се позова на вътрешен доклад на МВФ, който никога не е бил представян на другите двама кредитори. А в доклада се казва, че гръцкият дълг е неизплатим и част от нето трябва да бъде опростена. Затова Ципрас поиска 30-процентно опрощаване на дълга и 20-годишен гратисен период за изплащането на останалата му част.
В същото време в интервю за британската телевизия "Ченъл 4" финансовият министър Янис Варуфакис разкри, че след обявяването на референдума от Атина международните кредитори са представили предложения, "които няма да скрия, че бихме веднага подписали". Съдбата на Гърция е в ръцете на 9,855,029 избиратели, които ще гласуват с "да" или "не" в 19,159 избирателни секции. Референдумът започна в 7.00 часа сутринта, ще продължи 12 часа и ще приключи в 19.00 часа. Съобщения за резултати ще започнат да се излъчват веднага след затваряне на секциите за гласуване.
