Последвайте ни в Google News Showcase
Гърция призна съществуването на македонци през 1918 година, пише скопският вестник “Нова Македония“, цитиран от "Фокус".
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Българският географ Васил Кънчов в книгата си „Орохидрография на Македония“ - публикувана през 1911г. казва, че жителите на Македония „наричат себе си македонци и така ги наричат околните народи. Турците и арнаутите не се наричат македонци, но когато ги питат откъде са, те отговарят: от Македония, а също и гърците, които живеят в южните райони, не се наричат македонци, така че границите на тези места, според народното самоопределение, не са ясно определени”.
Твърдението на Кънчов е потвърдено в няколко етнографски карти. Например, през 1918 г. Станфорд публикува карта на „Елинизъм в Близкия изток“ на Георгиос Сотириадис. Освен картата, издателят казва, че националното самоопределение е взето предвид като "единственият задоволителен критерий за националност". Тази карта показва съществуването на македонци на територията на гръцката държава като отделни от българите и сърбите. Според Хенри Робърт Уилкинсън картата представлява официалната позиция на гръцката държава след Първата световна война.
Македонците като отделна етническа и езикова група се срещат и в британската "Карта на Югоизточна Европа" - публикувана през 1917 г., в "Етнографска карта" на "Американското географско дружество" от Ню Йорк - публикувана през 1918 г., френската "Етнографска карта на Централна" Европа и Балканите “- публикувана през 1918 г.,„ Расите в Източна Европа “на Александър Грос - публикувана през 1918 г., картата„ Европа - раси и езици “, публикувана през 1920 г., както и немската„ Етнографска и езикова карта “ на Балканите ”- публикувана през 1924г.
Публикуваните етнографски и езикови карти показват населението в Македония, преди процесите за обмен на население в периода 1923-1930. и преди миграцията, причинена от Гръцката гражданска война. Картите показват националността или етнолингвистичната група - „македонци“ или „македонски славяни“ в зависимост от издателя, като отделни небългарски и несръбски славяни.
