Предсрочни избори може да ни извадят от кризата, убеден е президентът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Д-р Желю Желев е един от първите дисиденти в България и съосновател на сформирания на 3 ноември 1988 г. Клуб за гласност и преустройство. Завършил е философия в Софийския университет. Автор е на книгата “Фашизмът”, която е забранена три седмици след появяването й през 1982 г. На 7 декември 1989 г. д-р Желев оглавява СДС, а през 1990 г. Великото народно събрание го избира и за президент. На първите демократично проведени избори за държавен глава през януари 1992 г. е преизбран на най-високия пост в държавата, където остава до януари 1997 г. Основател е на фондация „Д-р Желю Желев” и на фондация „Български политически клуб” .
- Д-р Желев, от месец съпругата ви Мария е в болница, как се чувства в момента?
- Мария не е добре. Всеки ден съм при нея в болницата. Има моменти, в които се пооправя, след това идват сривовете. Има сериозни поражения на белите дробове, започнаха да отказват и другите й органи. Направиха й операция. Моля се да излезе от тази криза. Нали знаете, надеждата умира последна.
- През последните месеци държавата се тресе от протести. При този инат на управляващите, които отказват да се оттеглят от властта, може ли да се стигне до гражданска война?
- В момента няма такава опасност. Но много неща в държавата са стопирани. Пада доверието на България в Европейския съюз. Възможно е да ни наложат и някакви наказателни финансови санкции. Това са наистина много неприятни неща особено при съвременната криза, когато толкова много се нуждаем от средства.
От друга страна хората започват да виждат, че няма смисъл от точно такива протести - без ясна визия какво следва след тях. Те се нуждаят от политическа алтернатива, която да им покаже пътя, по който страната ще излезе от кризата. Засега обаче не се вижда такава.
- Т. е. предсрочните избори не са решение на политическата криза?
- Защо да не са решение? Решение са. Те са най-важното и справедливо оръжие на демокрацията. Разбира се изборите трябва да се направят така, че да се изключат всякакви фалшификации, подмени. И тогава нека хората изберат, кой да ги управлява.
- Споделяте ли виждането на вътрешния министър, че най-голямата заплаха за държавата са протестите и бежанците?
- Може би е силно казано, но в него има и частица истина, за която не бива да си затваряме очите. При положение, че нещата продължат да се обтягат и тези фактори могат да прибавят своята роля и да допринесат за усложняването на и без това тежката обстановка в държавата.
- Закъснял ли беше Консултативният съвет за национална сигурност при президента по въпроса с бежанците?
- Не мисля, че е закъснял. Този съвет може да даде някакви идеи, да подскаже нещо, но не може да взема решения. Затова е консултативен. Смятам обаче, че президентът трябва да има повече власт в това отношение. А в момента конституцията не му я дава.
- При изготвянето и приемането на конституцията през 1991 г. вие вече бяхте президент. Защо не се преборихте за правомощията си?
- Борих се, как да не съм се борил. Но въпреки консултациите, в които участвах, тези правомощия на държавния глава, които исках да има, изчезнаха. Навремето, когато се разработваше разделът „президент”, новопокръстилата се БКП в БСП беше на власт, и те успяха тихомълком да окастрят властта на държавния глава. Макар парламентът и президентът да имат еднаква легитимност, еднаква тежест в обществото и в управлението на държавата, тази конституция даде най-много власт на Народното събрание. Сега властта е фактически в ръцете на правителството, което е нормално, и на парламента, който няма никаква работа в управлението.
- Наскоро признахте, че сте сгрешили, че не сте осъдили Тодор Живков. Какво щеше да промени една такава присъда?
- Ако бяхме осъдили за национално предателство не само Тодор Живков, а и ЦК на БКП, и пленумите му, където зад гърба на народа беше разработен план как България да стане 16-а република на Съветския съюз, държавата щеше да има друга съдба. Така нямаше да се родят новите социалисти и социалдемократи, които за една нощ от БКП скочиха в БСП. Това означаваше веднага да осъдим и БКП като партия и да я забраним. Както направиха руснаците с КПСС и с пучистите една година по-късно след неуспешния опит за преврат в Москва през 1991 г.
- Както направиха и румънците с Чаушеску?
- Не, не! В никакъв случай! Ако бяхме осъдили Живков с най-тежката присъда – за държавна измяна и национално предателство, щях (като президент) да го държа година-две най-много в затвора и щях да го освободя. Никой няма да ръкопляска, ако убиеш бивш държавен глава, както стана с Чаушеску. На тези, които ликвидираха Чаушеску и жена му по такъв варварски начин - без съд, без присъда, все още им го напомнят на международни форуми, които имат отношение към правото.
- Безпокои ли ви активирането на националистическите движения в последно време?
- Разбира се. Това не само показва кризата в обществото, но и опасностите, които знаем от историята на ХХ век. Всеки много добре разбира, че национализмът не може да донесе нищо добро в една демократична държава. За съжаление днес тези партии и организации се възползват от недоволството и разочарованието на българина от управляващите го през тези 23 години. От тях се възползват хора, които искат да влязат в политиката през задния двор и да станат фактор.
- Трябва ли да се забранят тези партии?
- Би трябвало. Специално профашистките и прокомунистическите трябва да се забранят. Така както в края на Втората световна война на Нюрнбергския процес беше инкриминиран фашизмът като тоталитарен, престъпен и антихуманен режим, който не бива да се допуска повече. Това за съжаление не беше направено по отношение на комунизма. Комунизмът е не по-малко опасен, защото от двата тоталитарни режима той е по-завършен и по-съвършен. Затова той просъществува много по-дълго време от фашисткия и изби двойно повече хора.
- Как ви прозвуча извинението на Сергей Станишев към турците за възродителния процес?
- Като след дъжд качулка. Никакво особено значение нямаше. Той продемонстрира дружбата и сътрудничеството между трите управляващи партии. Целта беше да бъдат привлечени всички турски избиратели да гласуват за тази коалиция.
