Повече от месец България гори в огъня на народното недоволство. Хората въстанаха срещу високите сметки за ток и бедността. Гневът им се обърна към управляващите и правителството на Бойко Борисов си подаде оставка. Всичко това се случи в 23-ата година от т. нар. демократични промени. Доколко те наистина са демократични, и защо хората отново излязоха на протести разговаряме със създателя на СДС и първия свободно избран президент на Републиката – д-р Желю Желев.
- Българите отново са на улицата, г-н Желев. Какво се обърка в тази демокрация, че все не можем да излезем на правия път?
- Демокрацията не се обърка, а икономическите реформи. Основите на демокрацията бяха поставени още на кръглата маса през пролетта на 1990 г. – премахнахме член Първи от Конституцията за ръководната роля на партията, деполитизирахме армия, полиция, съд, прокуратура – както се казва забихме жалоните. Грешките обаче започнаха във втората част - икономическите реформи. И какво стана? Правим приватизацията, формално собствеността се сменя. Само че на практика започна безогледно рушене и разграбване. Държавните предприятия бяха обезкостени, за да ги купят бившите партийни секретари и ДС агенти. Премахвайки комунистическия монопол, не бяха създадени гаранциите, че предприятията ще се развиват по-нататък.
- Трябва ли да се върне държавното управление в енергоразпределителните дружества?
- Не, така вървим към комунизма. Държавните монополи трябваше да се премахнат. Но не на тяхно място да се изградят частни. Те се оказаха оказаха много по-овълчени, агресивни и безскрупулни.
- Кои бяха основните грешки на Бойко Борисов, че се стигна до масовите протести?
- Той прекалено много се предовери на Симеон Дянков. Хвалят ни навън като финансово стабилна държава, но тази стабилност има и друго измерение - на отделния човек вътре в държавата. Това правителство подцени социалната политика.
- Борисов не абдикира ли умишлено от държавното управление? Нали успешно се справяше с всякакви бунтове – Кърджали, Сопот, БДЖ...
- През последните години той наистина успяваше да постигне някакво разбирателство с отделни групи хора. Но когато става дума за заплатите на всички българи, как да ги успокои ? Не мисля, че Борисов абдикира от властта. Той постъпи по най-правилния начин. Давате ли си сметка какво щеше да стане в държавата, ако не си беше подал оставката.
- А защо управляващите позволиха да се стигне до тук. Вие самият не пострадахте ли от високите сметки за ток?
- Разбира се, че съм потърпевш. В последната сметка ЧЕЗ ме сурвака с 1265 лева. Вярно, ние сме две семейства, ама кой знае колко големи разходи нямаме. Монополите си играят с хората и чашата на търпението им преля. Това са протести на отчаянието.
- Ще се справи ли президентът Росен Плевнелиев с формирането на служебно правителство?
- Защо да не се справи! Внушенията за неговата некомпетентност целят да го обезкуражат. Преди няколко дни разговарях с Плевнелиев и му казах, че има партийно заинтересовани лидери, депутати, които играят по друга свирка. Опитват се да му внушат да се ориентира към даден човек, който уж е най-подходящият. Затова, когато вземе решението, той трябва да е убеден, че то е правилното. Да не се поддава на никакъв натиск. Президентът назначава министър-председателя и никой не може да му каже гък. Назначава и членовете на служебния кабинет, а те са отговорни само пред него.
- В този разговор обсъждахте ли и имена?
- Е, сега, не ме провокирайте... Дори и да сме обсъждали, няма да ви кажа. Но съм сигурен, че ще избере правилния човек.
- Миналата седмица отвлякоха дете пред дома му. Как ще коментирате този ужасен акт?
- Организираната пръстъпност просто използва ситуацията на безвластието, за да възстанови позициите си. Нека да бъдем честни и да признаем, че това е първото правителство, което в това отношение просто бръкна в кошера с осите. Предишните правителства бяха само регистратори - отвлечен еди кой си, убит еди кой си. И толкова. Дори в затвора никой не влизаше.
- Какви са прогнозите ви за предстоящите избори?
- До изборите има още време. Не искам да врачувам. Могат да се случат много събития дотогава.
- Каква ще е съдбата на рожбата ви – СДС?
- Долу-горе каквато и сега. Тях вече ги няма никъде.
- Анализаторите предричат златно време на националистическите партии. Дали няма да осъмнем на 13 май с някой фюрер начело на държавата?
- Няма да осъмнем с фюрер. Но какво ще направи една националистическа партия? Да не говорим, че и те са един файтон хора.
- Във вашия президентски мандат беше назначено първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова. Защо й лепнаха прозвището Желязната лейди?
- Може би защото се правеше аналогия с Маргарет Тачър. Но Инджова наистина беше „желязна”. Искам само да припомня, че тя тръгна много решително именно срещу организираната престъпност, която по това време беше придобила много власт и сила чрез разни групировки. Освен това успя да вдигне и заплатите, и пенсиите. В нейния мандат се направиха и първите приватизационни сделки. Много неща свърши за три месеца като министър-председател, въпреки че в началото доста хора погледнаха скептично на избора ми.
- Но тогава Инджова се появи, както се казва, от нищото. Никой не я познаваше. Как се спряхте на нея?
- На Ренета се спрях, защото като шеф на Агенцията по приватизация тя имаше успехи, за които всички я хвалеха. Мнението им беше единодушно, че Инджова е добър човек и с каквото се захване, го прави до край.
- А кой ви я препоръча?
- Кой точно я е препоръчал, не си спомням. Но помня, че на една среща в неформална обстановка аз я поканих на танц и от лаф на лаф, от стъпка на стъпка
(смее се), видях, че наистина става дума за много сериозен човек.
- А Любен Беров чий избор беше?
- Той беше мой съветник по икономическите въпроси. След като през декември 1992 г. Филип Димитров си подаде оставката нито СДС, нито БСП искаха да направят правителство. И тогава мандатът беше даден на ДПС, които предложиха Любен Беров. Конфигурацията за съставяне на това правителство беше много сложна – с мандата на ДПС, с подкрепата на БСП и с програмата на СДС.
