За последните осем години 43% повече средства са се изсипали в системата, но не са я подобрили
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разходите за образование се увеличават без особен ефект за качеството му - за осем години те растат с 43%, или близо 940 млн. лв., като през 2015 достигат около 3,1 млрд. лв., анализират експерти на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Въпреки твърденията, че средствата за образование са много малко, това е разходна функция, която бележи едно от най-големите увеличения в периода 2009-2015, макар и сравнително неравномерно. Така например за разглежданите осем години разходите за образование се увеличават с 43% или близо 940 млн. лв., като през 2015 достигат около 3,1 млрд. лв. Това обаче се дължи на огромното им увеличение през 2008 в размер на около 590 млн. лв., а през останалите години се наблюдават и понижения.
Като дял от бюджетните разходи те възлизат на около 10% през по-голямата част от разглеждания период, като през 2008-2009 достигат 11%, а през 2015 г. се свиват до 9%. Това е и другата заблуда около този сектор – въпреки че всяко правителство твърди, че образованието е сред водещите приоритети, предвидените средства като дял от бюджета са почти постоянни. Т.е разходите за други функции се увеличават по-бързо, което навежда на мисълта, че те са и по-важен приоритет за управляващите.
Ситуацията е малко по-различна, ако бюджетът за образование се съотнесе към БВП на страната. Такова сравнение показва, че отношението расте до 2009, когато достига близо 3,9% от БВП, след което се наблюдават две години на спад по време на усилията на правителството за фискална консолидация. В периода 2012-2014 отново се отчита ръст и тези разходи надминават 3,9% от БВП. През 2015 съотношението отстъпва до 3,5%.
Докато понижението на разходите за образование през 2010-2011 се обяснява със стремежа за фискална консолидация, то понижението им през 2015 буди изненада. Това се дължи почти изцяло на спада на средствата по европейски програми, а голямата част от тях са насочени към осигуряване на достъп до образование и обучение, насърчаване на иновациите и научно-развойната дейност с цел изграждане на икономика, основана на знанието, разработване и изпълнение на стратегия за учене през целия живот, транснационално и междурегионално сътрудничество.
И ако спадът на разходите за образование през 2015 се обяснява основно с по-малко европейски средства, то резкият им скок през 2008 се дължи на провеждане на реформи. Така например, тогава се въвеждат делегирани бюджети за училищата, които са съпроводени с ръст на разходните стандарти с 24%. Заедно с това в края на 2007 се увеличават заплатите в сектора с 18%, а от началото на 2008 те се дерегулират. Отпуснати са и допълнителни средства за компенсиране на нетния доход от въвеждане на пропорционално подоходно облагане, както и за прилагане на Национална програма „Диференцирано плащане”.
Структурата на разходите в образованието също се променя значително през годините. Така например делът на разходите за ВУЗ се увеличава с около 4 %, а разходите за детски градини нарастват с 2 %, докато този на общообразователните училища се увеличава само с 1 %. В същото време разходите за професионалните училища и паралелки намаляват заради по-ниски интерес към тях.
Независимо от постоянно увеличаващите се разходи и насочването на повече средства към средното и висшето образование, ефектите от тези разходи не се виждат. Както вече писахме резултатите от висшето образование са далеч от желаното, а реформите при финансирането му не просто буксуват, а понякога са дори стъпка назад. Не е много по-различна ситуацията при средното образование, както се вижда от резултатите от международната класация PISA 2015. И докато при нея резултатите поне се покачват, макар и позицията ни в световната класация да спада заради по-голям напредък на останалите страни, то резултатите от матурите се влошават през всяка следваща година.
Започналата реформа в образованието (както в средното, така и във висшето) може би ще даде резултати, но те няма да са видими в непосредствено бъдеще, а пазарът на труда вече боксува при рекордна липса на подходяща работна сила.
Трудно може да се каже, че финансовият ресурс в образователната система е недостатъчен, но ясно се вижда как средствата не се използват по най-добрия начин. Ако тази тенденция продължи, пълният ефект от негативните резултати от нея ще стане ясен след години, когато реформирането на системата ще е още по-трудно и още по-скъпо.
