ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В деня за размисъл - една история за един човешки избор. Избор, за който със сигурност си заслужава да се говори. Бившият състезател по джудо и самбо Емил Нешев е посветил голяма част от живота си на децата с аутизъм. Прави го тихо и не търси похвалата от другите, дори мрази да го наричат герой.
В историята на "бате Емо", както го наричат децата, няма излишен фалш. В нея на първо място е човечността, от която толкова много имаме нужда, особено днес.
"Тези деца, когато спортуват, това е единственият им начин да се развият, да се покажа. Това е тяхната зала, техният храм. Тичат и се събличат по стълбите, а после не искат да си ходят. Това са деца, които каквото и да ги накарам, ме следват. Това са деца, които каквото и да поискат от мен, аз ще го направя за тях. Защото тяхната прегръдка, тяхната обич, тя няма разменна монета. Тук счетоводство няма. Просто застава до теб, топли те. И денят е прекрасен", споделя спортистът.
"Аз съм тъжно-щастлив. Щастлив, защото ги имам. Не мога да ти кажа колко съм щастлив! Но съм тъжен, когато някой ми зададе въпросът - защо не взимаш такса? Слагаш ли счетоводство в тази работа... Затова може би съм неразбираем. А много малко трябва", казва още той.
Запитан защо не си гледа живота, а се е заел да се грижи за деца, които не са негови, Бате Емо отговаря: "Не така! Мои са!" . И очите му се насълзяват: "Мои са! Не така! Всичките!"
"Човек трябва да остави след себе си поне едно стъпало. За да може някой да се качи и да сложи още едно. Човек, ако остави след себе си боклук, всички трябва да се събират и да почистват след него, поне веднъж в годината. Кампании! Айде, няма нужда! Моят избор е един-единствен - колкото и да ми пречат, толкова повече ме амбицират. Казвали са ми - не се прави така, пречили са ми. Резултатът го виждате тук", казва Емил Нешев.
За него "оценката в бележника" е усмивката на децата: "Тези деца, ако бъдат допуснати в едни нормални училища, обществото да ги види, ще им е много по-лесно. В нито едно спортно училище няма такива деца. Защо? С какво пречат те? Един зам.-директор ми каза - отиди в чужбина, знаеш ли какви пари ще направиш. Как да оставя нашите деца? Моите!".
