Последвайте ни в Google News Showcase
300 тона храна спасяват годишно у нас. Това количество на свой ред спасява от глад около 30 хиляди българи в нужда.
Доброволците в Хранителната банка спасяват всеки ден от изхвърляне стотици килограми храна. Само днес ще бъдат спасени тон и половина моркови.
Именно пресните плодове и зеленчуци попадат най–често в склада на банката.
„Поради факта, че те имат много кратък живот и, когато не са в най-свежия си вид, ние, обичайните потребители, не бихме искали да си ги купим”, обясни пред БиТиВи Цанка Миланова – директор на Българска хранителна банка.
Доброволците спасяват още мляко и млечни продукти, както и трайни пакетирани храни – захар, брашно, варива. "Мисия без граници" е една от организациите, които помагат продуктите да стигнат до хората в нужда. Шест дни в седмицата раздават топъл обяд на улицата.
„От 5 години работим с хранителната банка, те ни даряват действително много хранителни продукти – хлебчета, кисело мляко, плодово мляко, шоколади, когато каквото има”, каза Хари Куюмджиян от Мисия без граници.
Гладните посреща усмихнатото лице на 76-годишната Маргарита. Тя също е доброволец.
„Тези хора, бездомни, имат нужда от закрила, а пък аз обичам да помагам. Наградата, надяваме се да я получим горе, при Бога”, заяви Маргарита Димитрова.
А каква е екологичната цена, която плащаме, когато хвърляме храна?
На сметищата хранителните продукти изгниват, като при това се отделят вредни газове.
Ако съпоставим всичката изхвърлена храна на света за година с отделна държава, то тя би била третият по големина източник на емисии парникови газове след Китай и Съединените щати.
Ресурсите, които биха отишли да се справят с половината ви неизяден и хвърлен на боклука хамбургер, се равняват на водата, която бихте употребили, ако решите да вземете душ в продължение на 1 час.
