Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Кирил, Асен и коледните подаръци за новата власт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Формално с избирането на парламент и правителство политическата криза завърши. Реално изглежда, че корпоративната война, която предизвика кризата, е далеч дори от постигането на временно примирие. Тонът в пленарната зала остава остро конфронтационен, а шумът зад кулисите понякога успява да заглуши оптимистичните декларации на новите управляващи.
Започва устройване във властта, което ще продължи поне няколко седмици. От една страна, става въпрос за сериозни размествания в администрацията. От друга, правителството ще трябва да реши какво да прави с наследството и кадровата политика на служебното правителство. Но най-вече, защото едни много силно заинтересовани групи ще следят внимателно къде ще се озоват „техните хора“.
Предстои да видим как ще се развият двата основни риска пред стабилността на управляващата коалиция. Първият от тях е вземането на решения. Очевидно е, че Петков и Василев не могат да обикалят всички партийни централи, когато трябва да се вземе някакво важно решение. Особено когато е непопулярно, а именно такива ще трябва да бъдат вземани, по-вероятно е просто да уведомяват партньорите си за онова, което са решили. В първите дни на новото правителство ще трябва да се съгласуват кадрови решения, а това е твърде чувствителна тема за всеки от партньорите.
След като парламентът търпеливо изчака да бъде съставено правителство, предстои да бъдат разпределени постоянните комисии на Народното събрание. Квотният подход по формулата 10:4:4:3 трудно би могъл да се реализира, освен ако мнозинството не е решило да увеличи броя на комисиите и да не предостави председателско място на опозицията. Освен това стои изискването ръководството на комисиите да не е от същите партии, от които са съответните ресорни министри. Задачата изглежда сложна и деликатна именно от гледна точка на вземането на решение и постигането на съгласие между партньорите в управляващото мнозинство.
По време на консултациите за съставяне на правителство при Румен Радев Атанасов от ДБ се опита да изрази мнение относно някои от кадровите назначения в сектор „Сигурност“, но получи неприкрито нервен, „мълчалив отговор“. Стана ясно, че Обединението няма да има възможността да реализира своите идеи в тази сфера, а Христо Иванов неприкрито се раздразни от тезата за „партийната феодализация“, лансирана от Атанасов. Все пак на свой ред и той посочи, че това управление ще бъде трудно и може да има „преходен характер“.
„БСП за България“ побърза да съобщи само „добри новини“ на своите избиратели, въпреки че някои от тях изцяло ще зависят от добрата воля на ПП. След разделянето на Министерството на икономиката Корнелия Нинова ще трябва да се опита да привлече кадри на БСП, но при условието, че ще има контрол от страна на водещата коалиция, а в същото време ще разполага с ограничени възможности за водене на някаква активна политика в областта на икономиката и индустрията. В сферата на социалната политика, откъдето БСП очаква да реализира „добрите новини“, ситуацията ще изглежда още по-сложна, защото решенията ще зависят изцяло от мегаминистерството на финансите и европейските фондове.
ИТН се движи предпазливо по терена и ще направи всичко възможно да запази стратегическото си предимство. Портфейлът на партията е добре аранжиран и ще им позволи да поддържат равновесие при минимален риск от пряко съперничество с останалите. Във всеки случай изглежда, че партията няма фаворити, заради които би рискувала позициите си в управляващата коалиция, а това я прави най-надеждния партньор на ПП.
Вторият основен проблем пред новата управляваща коалиция е как ще бъде реализирана отговорността за вземаните решения. Т. нар. „коалиционно споразумение“ не дава отговор на този въпрос. Кирил Петков вече заяви, че всеки министър ще носи отговорност лично пред него, но това не дава отговор на въпроса как тази отговорност ще се разпредели между коалиционните партньори. Във всеки случай формулата 10:4:4:3 няма да бъде следвана, когато става въпрос за поемане на отговорност за едно или друго решение. По-вероятно е дори тя да се реализира в обратна пропорция, особено ако възникне проблем при някой от по-малките партньори.
Румен Радев доказа многократно, че е изключително чувствителен към собствените си кадрови решения. Ако възникне някакво напрежение около кадрови промени, почти няма съмнение, че то няма да е свързано с предпочетените от Радев кадри. Има вече запазени позиции, които няма да бъдат предмет на обсъждане. Изглежда, че всеки, който си позволи да наруши това негласно споразумение, ще трябва да понесе отговорност, а най-вероятно и да се откаже от решението си. Всичко това допълнително ограничава възможностите за бързи кадрови промени, а поне засега изглежда, че Петков и Василев си представят решаването на всички проблеми чрез персонални промени.
„Отчетът“ на служебното правителство не бе направен пред Народното събрание, а това означава, че още в началото на парламентарния контрол новите министри ще трябва да отговарят и за действията на своите предшественици. В същото време няма да имат възможността да се извиняват с техните грешки, тъй като Радев определи служебното си правителство като успешно. Поне в началото няма да им остава друго, освен да продължат да чертаят „светлото бъдеще“, а това ще даде на опозицията възможност да се възползва още по-пълноценно от парламентарния контрол.
Двата проблема – вземането на решения и носенето на отговорност, ще съпътстват новата управляваща коалиция от първия ден на работата ѝ. За тях ще трябва да бъде търсено решение по-скоро според ситуацията, отколкото по принцип. При наличието на „запазени позиции“ структурните и кадровите промени ще вървят бавно и ще носят високи нива на риск.
В същото време правителството и управляващото мнозинство ще трябва да се борят, за да запазят инерцията на обществените нагласи и да не губят твърде бързо обществено доверие. Изглежда, че общественото мнение е по-скоро позитивно заради това, че откритата фаза на политическата криза приключи. Въпросът е дали това, че получихме „каквото и да е правителство“, ще продължи да удовлетворява очакванията на мнозинството.
Дори и сред най-ярките привърженици на „промяната“ няма еуфория. Сред коалиционните партньори се надига усещането, че онова, което са получили, е повече от очакваното, но няма да имат възможност да се възползват максимално от него. „Подаръците“ изглеждат точно като в „каталога“ на коалиционното споразумение, но в някои липсват важни части, а срокът на годност на други може да се окаже твърде кратък.
