БСП да спре да защитава милионерите в ръководството си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
БСП щяло да се обнови, ако се подмлади.
Да се подмлади, но как? Как да привлече младите?
Да, те са радикални. А една стара мъдрост казва, че който не е бил радикален на младини, няма сърце. Пък който е радикален и на стари години, няма акъл.
Изглежда обаче, че в БСП на този етап над тези с акъла надделяват онези със сърцето.
Вижте какво става в Европа – там либералната концепция, натрапена й от САЩ, буквално се срива.
Старият континент започва да се връща към ранните си ценности – „свобода, справедливост, солидарност” (това е на социалдемократите) или пък „свобода, справедливост, субсидиарност”, както казват християндемократите.
У нас обаче няма нито едното („лявото”), нито другото („дясното”). И немалък принос за това има и БСП.
Не бих коментирал скандинавските страни – може би там и природата ги е научила, че без солидарност или субсидиарност е доста трудно хората да оцелеят поединично.
По-лесно ми е да коментирам една Великобритания. Замисляли ли сте се защо хиляди българи (а напоследък и „емигранти” от Близкия изток) щурмуват Острова?
Ами много просто. Даже и „неолибералката” Маргарет Тачър, на която съм откровен симпатизант, не си позволи да пипне придобивките на социално слабите, към които се опитват да се прилепят и новите пришълци.
На т.нар. луксозни стоки ДДС-то скочи, но на газта и тока за домакински нужди си остана 5%. Както и на лекарствата. А също и на бебешките стоки – от памперси до детски колички.
Преди време пък пазарувах в един супермаркет в Испания. На касата ми маркираха (още си пазя бележката) следното: хляб, зеленчуци и мляко – 4% ДДС, месо – 10%, вино – 17,5%.
Но да се върна към България.
Правителството на Беров въведе през 1994 г. т.нар. единна ставка на въпросния данък. През 1995 г. обаче дойде кабинетът на Виденов. Защо не промениха тази очевидно кожодерска санкция, най-вече спрямо най-бедните българи, които теоретически са електорат на БСП?
През 1999 г. правителството на СДС наложи и ДДС върху лекарствата. После пък, по време на управлението на НДСВ, ни беше нахлузен и т.нар. данък винетка. После – и данък върху печатните медии.
Но през 2005 г. на власт отново се завърна БСП. Мръдна ли си дори и малкото пръстче, за да отмени нещо от тези безспорно антисоциални мерки? Аз поне не забелязах...
Обратно, през 2007 г. уж „социалното” и „социалдемократическо” правителство на Станишев наложи и крайно антисоциалния и антисоциалдемократически „плосък данък”. Който е само изцяло, напълно и единствено в полза на богаташите. И само изцяло, напълно и единствено - в ущърб на бедните.
Такова чудо в съвременната история няма. Обратно – навсякъде по света левите са се борили (и се борят) за прогресивно-подоходната данъчна система. Това е и основният смисъл на т.нар. социална държава, която ние, историците, определяме и като „дупка в джоба на богатите”.
Механизмът е прост – колкото повече приходи получаваш, толкова по-високи данъци плащаш. А приходите от тях пък отиват за подпомагане на онези, които получават по-малко или нищо (бедни, мизерстващи, безработни и т.н.).
Това е диаметрално противоположното на „либералната държава”, където данъкът е „на глава” от населението й, независимо дали „главата” е богата или бедна.
Извинявам се за тези по-скоро теоретични пояснения, но те са пряко свързани с пленума на ръководството на БСП, който предстоял тази събота. И на който цялото й Изпълнително бюро щяло било вкупом да си подаде оставките. И щели били да търсят „нови лица”.
Вижте, ако обърна наопаки един стар лаф, и с нови проститутки стар бардак не става. Извинявам се за не съвсем деликатната фраза, но бих посъветвал другарите социалисти не да търсят нови служителки на бардака, а да си сменят концепцията за ремонтирането му.
Следователно проблемът опира до това да се обнови не съставът му, а самият „бардак”. И то да се обнови, като се „възстари”, т.е. като се върне към автентичните ценности на лявото, и още по-конкретно – на социалдемократическото ляво.
Това ще рече, първо, енергична битка за връщане на прогресивно-подоходния данък. Съпроводена при това не с лицемерно, а с откровено посипване на главата с пясък, доколкото именно БСП го въведе.
Второ, енергична битка за диференциране на ДДС. Нисък за храните на „ретро” българите, за хапчетата им, за отоплението им и висок за луксозните стоки, които ползват богаташите.
Защото сега е обратното – нито един „ретро” няма привилегиите на втория, който си обявява огромната къща за „офис” и всичките разходи за нея, колата и т.н. му се приспадат от данъците.
Трето, енергична битка за рязко ограничаване на разходите за държавна администрация – от чиновници до армия и полиция.
По каква логика например един даскал, доктор или университетски преподавател хем ще си плаща цял „бюджетен” живот осигуровките, хем няма да получава „порцион”, нито пък „униформа”, нито пък ще му взимат пари за здравни и социални плащания? Нито пък ще му обещават 20-заплатни „компенсации” при пенсиониране?
По каква логика един младши съдия, подготвен от професор от СУ с 950 лв. месечна заплата, ще започва на другия ден с 1500?
По каква логика един доктор с 600 лв. заплата трябва да търчи като луд от едно здравно заведение в друго, за да „върже” бюджета си?
Ами ей за това би следвало да се замисли БСП-то на следващия си пленум. И ако даде конкретни отговори и спре да защитава милионерите от ръководството си, убеден съм, че „новите лица” сами ще намерят в нея своята идея. А оттам – и партия.
Целия коментар и всички интересни четива вижте в Retro.bg!
