Е, бутнахме Бойко, сега какво? Имаме си пилот, къде ни е самолетът?
Последвайте ни в Google News Showcase
Гласувахме не ние да сме добре, а Бойко да е зле.
Нищо хубаво не ни се е случвало след изборни победи на БСП. Лукановата зима, Виденовата зима, лятото на Орешарски. Дано този път счупим каръка, ама надали.
Протестният вот ми е ясен. Не разбирам обаче властващия конформизъм. Има ли въобще автентичен вот у нас или всичко е стадно чувство?
От "Галъп" пуснали експресно изследване, според което при избори сега ГЕРБ печели 31%, а БСП - забележителните 28, при положение че само преди две седмици същата агенция отчете 16% за левицата?!
В рамките на няколко дни една колосална електорална група е преориентирала мнението си под напора на обстоятелствата, защото "така е престижно" и защото дефинитивно върви след победителя.
Подобен забавен куриоз наблюдаваме и около печално известната Кристалина Георгиева. Години наред тя оглавяваше рейтинга за най-харесван политик в България. Без да е направила нещо особено, без да води активен политически живот в страната, а само защото олицетворяваше конюнктурните евроатлантически ценности и модела на преуспелия българин зад граница.
След фиаското с ООН Кристалина се изпари от класациите също толкова неочаквано и нелогично, колкото неочаквано и нелогично се появи в тях. Как така харизмата й изчезна за една нощ? С какво бе по-различна преди от това, което е сега? Влагаме ли изобщо мисъл в социалната си воля или просто се поддаваме на инстинкти и на идеята, че непременно трябва да се харесаме на тълпата, за да не загубим авторитет?
Отдавна е така в България и всеки път обвиняваме другите заради собствения си страх, че можем да се превърнем в аутсайдери.
Е, бутнахме Бойко, а сега какво? Прави ли ни това по-щастливи, животът, който водим, по-смислен ли ще бъде? Провидяхме ли отвъд инатливата бюлетина? Имаме си пилот, а къде ни е самолетът?
