Не забравям, но какво печеля, ако не простя, твърди Сакскобургготски
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На много години съм вече. Аз съм вече динозавър. Така Симеон Сакскобургготски коментира себе си, гледайки архивни кадри от детството му в царския дворец. Царят се пошегува, че за внуците си той бил "дядото от България" и допълни, шегувайки се: "Щях да убия единия от внуците си. Попита ме: "По твое време имало ли е автомобили". За толкова стар ли ме мисли?".
"Всеки изглед или разходка с баща ми го помня. Но е смътно вече. Трудно ми е сега да намеря точно един момент. Майка ми обожаваше баща ми и всичко българско. Възпита ме по един много специален начин - в една безкрайна любов към родината, а тя беше "чужденка". Също и в църковното ни възпитание. Въпреки че беше католичка, тя най-строго държеше да спазваме всичко в православието. Ние казвахме, че тя беше един стълб на православието в Запада".
"Тя имаше страхотно самообладание и винаги се опитваше да не почувстваме или разберем нищо ние със сестра ми. В деня след екзекуциите да кажеш на 7-годишно дете, че най-близките му хора са били разстреляни, това е много трудно. Но човек не бива да се самосъжалява или да се прави на жертва", спомни си майка си синът на цар Борис III.
На въпрос дали е простил всичко това, Симеон Втори отговори: "Не забравям, но какво печеля, ако не простя".
Запитан дали продължава да търси причините за смъртта на баща си, той отговори: "Като син търся отговори. Но трябват доказателства, ако смъртта му е била насилствена. Но само върху хипотези да се създават интриги, би било безсмислено".
Симеон Сакскобургготски не пожела да сравни управлението на баща си Борис с това на дядо си Фердинанд: "Някой китайски политик беше казал: "Още е рано да се произнесем по Френската революция". Така че е нужно още време. Не мога да се самооценя на кого от двамата приличам".
