Последвайте ни в Google News Showcase
Корените на Васильовден са езически и възникват още преди християнството. Това каза Веселин Тепавичаров, ръководител на катедра етнология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, по повод празника Васильовден или още наричан Сурваки пред агенция "Фокус"
.
„Думата Васил идва от „Басилеус” – старогръцка дума за император, владетел, високопоставен лидер, водач. А дните на владетелите винаги се свързват с оргиастичното начало. Поради тази причина и той се чества на първия ден от календарната година”, обясни Тепавичаров.
По думите му, празникът се е чествал в името на владетелите от Балканския регион. След това обаче, когато християнството става официална религия по времето на Константин Велики, се приема Св. Василий да бъде почитан в този ден.
„Васильовден у нас е популярен заради имената. В самата християнска традиция той не е от най-популярните празници поради обстоятелството, че календарът ни е много смесен. В него има много примеси на християнство и на езичество”, уточни Веселин Тепавичаров.
Той подчерта, че в стария предхристиянски календар времето от 25 декември до 6 януари е време на преход от едната към другата година и заради това тези дни се наричат „мръсни дни”.
„Тогава не се прави нищо, тъй като се смята, че това е време на злите демони. По тази причина този празник в християнската традиция няма такова голямо значение, каквото имат да речем други празници като Коледа, Великден, Димитровден, Гергьовден и т.н. Тук влияние има езическата традиция. Този период на преход се смята за време, в което няма стабилност”, каза още ръководителят на катедра етнология в СУ „Св. Климент Охридски”.
