Публикуваме втора част на интервюто с Димитър Пенев.
- Г-н Пенев, кажете как сте в "женската част"?
- И аз, като всеки нормален мъж харесвам хубавите, контактни жени. Имам си и една приказка - жените се делят по качество. Първо качество е тази жена, за която не ти трябва ракия. Жената е второ качество, когато ти трябват две ракии. За трето качество три ракии и така. Това в кръга на майтапа, разбира се.
В последните години се кодоша, че ако такъв като мене тръгне по чужди жени, ще му отиде пенсионерския бюджет. Ще свършат парите я за ток, я за парно и после съпругата му не знам какво ще го направи. Винаги съм държал много на семейството си, на жената, щерката, внуците. Въпреки, че бях много натоварен като футболист и треньор, винаги намирах време да отида до родното си село Мировяне. Да видя, мама, тате, брат ми, приятелите. За съжаление те са вече покойници. Останаха ми верните приятели, внуците.
- Продължавате ли да обичате бялото винце?
- Разбира се, на през зимата пия червено. Харесвам много българското мерло. Приятели ми пращат и от Благоевград, и от Виноградец, и от Бургаско, Ямболско. Обичам да събирам приятелите си около камината на къщата в Мировяне. Правим си цър-пър, пийваме. Следват песни, приказки, майтапи. Важното е всичко да се прави с мярка. Това се отнася и за пиенето, и за пушенето, и за яденето. Човек винаги трябва да си знае мярката.
- Ще участвате ли в евентуален бъдещ референдум за забраната на тютюнопушенето?
- Разбира се. Мъча се да ги намаля, да ги откажа, но пуша. Обиколил съм целия свят и там са му намерили мярката. В повечето заведения си има отделни кътчета, където хората могат да пушат, без да пречат на другите. Лошото е, че в България вече пушат деца на по 10 - 12 години. Така, че ще участвам в референдум за тютюнопушенето, ако има такъв. Редно е някой да ни попита, да има консенсус някакъв. А не като сега. Наложиха ни забраната отгоре, а хората протестират има много "за" и много "против".
- Да се върнем към футбола. Кой са трите мача, които никога няма да забравите?
- На първо място поставям епичната битка на ЦСКА с италианския "Интер" на 1/2-финалите за КЕШ през 1967 година. Те бяха невероятен отбор, но ние не им се дадохме. Тогава вестниците писаха, че съм играл и в трите мача без да направя нито едно нарушение. Три равностойни мача, но в крайна сметка "Интер" ни отстрани. Тогава италианците италианците ме бяха харесали много и искаха да ме купят. При тях играеше великият център-халф Пики, който се контузи и "Интер" ме поиска за негов заместник. Началникът на ЦСКА тогава полк. Микулаш ми показа писмото, което италианците са изпратили за мен. Такава беше системета тогава, че беше немислимо да ме пуснат да играя в .т.нар. "вражеска и капиталистическа" страна.
В нациолния отбор никога няма да забравя мача си срещу Бразилия на световното в Англия през 1966 година. Тогава аз, голобрадото 21-годишно момче от село Мировяне се изправих срещу Пеле, Гаринча, Жилмар. Това беше нещо невероятно. Бях титуляр, направих, каквото можах срещу великите бразилци и мисля, че се представих добре.
В националния отбор имах и още един случай. Играехме с Швеция на "Васил Левски", квалификация за световното в Мексико през 1970 година. Тогава ми се наложи да играя като вратар. Един от шведите тресна такава тупалка във вратата, а аз, за да спася гола, я избих с глава от голлинията. После няколко секунди не помнех нищо. Получих комоцио, сътресение някакво. Този момент също винаги ще го помня. Бихме с 2:0 и играхме в Мексико. Участвах и на следващото първенство в Германия.
- Имали ли сте някоя куриозна случка с някое соцвеличие?
- Бяхме още юноши, когато спемелихме четвърто място на турнир на УЕФА в Англия. В отбора се бяхме събрали аз, Паро Никодимов, Жеков, Райков, Янко Кирилов от "Левски". Треньор ни беше Стоян Петров. Та, прибираме се ние горди от четвъртото място и тогава един от т.нар. "партийци", Смочевски му беше фамилията, обяви, че ни награждават с премия от 5 английски лири. Аз го попитах защо ни дават само по 5 лири, след като сме четвърти и стана белята. Заради мен ни наказаха всичките 6 месеца да не играем футбол. Пълна простотия, но такива бяха времената.
- В последните месеци Христо Стоичков яростно нападна президента на БФС Борислав Михайлов и му поиска оставката. Какво ще посъветвате двамата съотборници, на които сте бил треньор в държавния ни тим?
- Ще им кажа, че правят глупости. Това са безсмислени спорове. Христо си е кибритлия, но това не го оправдава. Аз лично ще им кажа, че трябва да се съберат, да си поговорят като мъже. Да си посочат грешките и да тръгнат заедно напред. Искам да видят онази снимка от Конгреса преди години, когато заедно бутнаха Батето Славков. Всички, те Боби, Ицо, Наско и другите са заедно на първия ред. Един до друг. Така че, това е пътя. Ицо е най-големия ни футболист, авторитет в целия свят. За Боби се отнася същото. голям футболист, авторитетен човек. Наложи се и в управлението на УЕФА, а там случайни хора не взимат. Трябва да си стиснат ръцете и да започнат да гледат отново в една посока.
-
След дългата криза националният отбор живна под ръководството на племеника ви Любослав Пенев. Има ли надежда пред младите момчета на Любо?
- Аз съм оптимист. Любо направи добра селекция. Събра млади и талантливи момчета и нещата потръгват. Трябва още много работа, но Пенев знае какво прави. Аз не се бъркам, но се радвам, когато виждам, че се работи в правилна насока. Оптимист съм още и от факта, че имаме и 2 много силни национални отбора при 16 - 17-годишните. И там се работи добре. Надежда има. На тези момчета им трабва да излязат да играет в Европа, да видят за какво става дума. Тогава ще станем още по-силни. Трябва да натрупат опит, а и повече самочувствие. Иначе качествата си ги имат.
- В последните дни гръмна скандала с разкритите от Европол 380 уговорени мачове. Как ще коментирате това?
- За да се докаже, че един мач е уговорен трабва да го гледат няколко души - все специалисти. Трябва да се види, че вратарят се хвърля наляво, а не надясно, че защитиниците подават топката на чуждите нападатели, че халфовете на даден отбор "се крият" на терена. Без доказателства нищо не става. Аз примерно не мога да си представя, че милиардерите, които са собственици на английските отбори, например, ще позволят техните футболисти да участват в уговорени мачове. Играчите взимат такива големи пари, че е абсурдно да се говори за някакво манипулиране. Кой може да плати на Меси да не вкара гол? Никой. Той вкарва, получава премия за всяко попадение. Тези хора държат на името, на авторитета си. Всичко друго са празни приказки.
- "Левски" и ЦСКА уговаряли са досега някое от вечните дербита?
- Това са пълни глупости. Няма. Златното правило от дълги години насам е, че обикновено побеждава отборът, който е в по-слаба форма и е по-назад в класирането. При такъв мач амбицията и мотивацията са на такова ниво, че той е невъзможно да бъде уговорен. Вярно е, че често стават и слаби дербита, но това зависи от качеството на футболистите, а не от това дали са взели пари под масата или не.
- И накрая как виждате бъдещето и на футбола, и на живота в България?
- Политиците ни трябва да се научат да гледат напред, а не непрекъснато да се връщат назад. Трявба да се посочат грешките, за да се избегнат. Има доста закони за доизкусуряване. Тези правила важат и за футбола. Надявам се младите ни футболисти да имат шанс и да играят на големи форуми и в големи отбори. Трябва да знаем цената си, да се уважаваме и почитаме, за да вървим напред
