"Експертите" само чакат най-добрия ни тенисист да им падне на воле и го почват
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Победителите никой не ги съди! И с право. За Григор обаче тази максима не важи. Първата ракета на България е постоянно критикуван за играта, за поведението, за личния си живот и за какво ли още не.
И когато Гришо стигне финал на турнир от АТП и счупи три ракети от яд, защото не е спечелил - порицанието започва, а с него и обидите. Ако пък отпадне в по-ранна фаза от Джокович, Мъри или Федерер - критиците надълго и нашироко ще обясняват как личният му живот е в основата на неговия "огромен провал". Естествено в "анализа" ще се включат и телевизионните капацитети, които редуват мача му с концерт на Веселин Маринов. В тези случаи логичните реплики са две: "Не мога да го гледам как си пропилява таланта" или "Жените му е*аха майката".
Горе-долу в този тон бяха 99% от коментарите след злополучния финал в Истанбул. Факт е, че действията на нашето момче бяха разочароващи, но не мога да си обясня защо половин България трябва да му го напомня, все едно той не го знае. Напротив! Гришо ясно осъзнава какво направи, тези счупени ракети не са от "лигавщина", както чух да казват мнозина, те са от ярост, те са следствие от огромното му желание да достигне до титлата, те са и от безпомощност да надгради играта си.
И докато мнозина набързо порицаха поведението на първата ни ракета, заклеймиха го, че не е българин и че е срам за държавата (да, и такива коментари имаше в социалните мрежи), пратиха поздрави на половинката му Никол Шерцингер и го призоваха да сложи край на кариерата си, малко хора всъщност си направиха труда да потърсят истинския проблем за този срив.
А той не е свързан с любовния му живот, със схващането на крака, счупените и скъсаните ракети или психиката му, а само и единствено с неговите игрови характеристики. Защото те са в основната на този срив, който е виден за всички, за фенове, критици, самия Григор, дори и за ракетите му.
Да, българинът е колеблив в играта си. Серивсът му е трагичен - бившата му половинка Шарапова удря по-силно топката. Когато все пак намери началния си удар, Димитров може да направи дори повече асове от Иво Карлович в един двубой. Бекхендът на Гришо също е под необхoдимото ниво, ако иска да влезе отново с световния Топ 10, а за капак ретурите му са предпоставка за уинър на съперника. Когато включим няколко колебливи форхенда и нетипичните грешки от основната линия в един мач, става ясно, че психиката на Григор далеч не е най-големият му проблем. Защото, ако чисто игровите му аспекти се подобрят, с тях ще дойдат и победите, а с победите ще се промени и психиката.
В Истанбул Григор ясно си даваше сметка, че проблемът е в неговата игра. Затова и отидоха ракетите. Затова и не издържаха нервите му. Тъжното е, че българският фен само това и чакаше, за да забие поредния шамар в лицето на тенисиста.
Ясно е, че дори и да спечели "Уимбълдън", все ще се намери някой, който да го оплюе за нещо. Защото родният тенис запалянко просто не харесва Григор или мрази да му дава кураж, или обича да критикува, ама "градивно", както биха се изразили "експертите" в областта.
Любовта към Димитров обаче няма да се върне. Нищо, че е най-добрият български тенисист в историята. Нищо, че има 4 титли зад гърба си, нищо че всяка седмица от някой край на света дават по телевизията негов мач, а пред името му стои българското знаме.
В коментара на един колега прочетох, че на Димитров му трябват топки. Явно и на българина му трябват, защото той се държи като женски полов орган, когато стане въпрос за Гришо!
