Последвайте ни в Google News Showcase
Говорим за вирусите като за убийци, дошли да превземат тялото ни и да ни наранят, но живи ли са всъщност те?
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Професорът в Калифорнийския университет Луис Виляреал споделя, че по този въпрос все още няма единомислие сред учените, които спорят по темата как да класифицират вирусите от стотици години. Наричани през 1700 година отрови, откъдето идва и името им (на латински virus означава „отрова“), наричани биологични частици през 1800 година и инертни химикали през 1900 година, днес все още вирусите не са напълно определени като живи, макар учените да вървят в тази посока.
Липсва консенсус в научните среди по темата живи ли са вирусите, или не. За да бъде нещо определено като живо, следва да има метаболизъм, да се размножава самостоятелно, да произвежда енергия, да расте, да се храни и отделя, да реагира на промени в средата и т.н.
Над 120 критерия ни помагат да определим живо ли е дадено нещо, или не. Вирусите не покриват тези критерии, те не се размножават извън гостоприемника например и нямат метаболизъм. Въпреки че не покриват критериите за жив организъм, през 2015 година ново изследване ги сочи като живи. Изследването е публикувано в списание „Science Advances“, а негови автори са биолозите Густаво Каетано-Анолес и Аршан Насир.
Двамата учени сравнили белтъчната структура на 3460 вируса и 1620 клетки и открили, че става въпрос за свързани организми, отделили се от общ прародител. За разлика от другите учени, които по-масово сочат вирусите като неживи, Каетано-Анолес и Аршан Насир през 2015 година дават друг отговор на въпроса живи ли са вирусите, или не, който отговор се различава от масовото мнение на експертите по темата.
Според двамата биолози вирусите реално не се различават особено по жизнения си цикъл от някои паразитни бактерии, които наричаме живи. Вирусите не се размножават сами, но го правят в клетката на гостоприемника, тоест реално размножаване има. Двамата автори обясняват, че вирусите се различават само по начина си на живот от другите живи организми, но това не ги прави неживи. Вирусите са изградени от същата въглеродно-базирана химия, както всички живи организми, но те могат да функционират само като „отвлекат” клетъчните механизми на други организми и само в чужда клетка.
Дали обаче този факт следва да насочи учените към квалифицирането на вирусите като неживи? Вероятно трудността да се отговори на въпроса живи ли са вирусите, или не, произхожда от факта, че по-малко от 4900 вируса са идентифицирани и секвинирани до момента, което е твърде малко за направа на твърди заключения по темата, подкрепени с доказателства.
Учените предполагат, че съществуват повече от милион неустановени вида вируси. Секвинирането на повече вируси вероятно ще помогне на учените да постигнат единомислие и категорично да решат живи ли са вирусите, или не.
За разлика от бактериите, които могат да бъдат както вредни, така и полезни, вирусите нанасят основно вреди и разболяват гостоприемника. Учените различават и класифицират следните различни вируси – сферични и несферични, прости и сложни, зрели и незрели, много дребни, дребни, средни, едри и големи.
Срещат се в две основни форми – вирион и вътреклетъчна. Наблюдават се с електронен микроскоп, а на въпроса живи ли са вирусите или не, учените все още търсят окончателния отговор.
